Първо, в случая поведението на Първанов потвърждава облика му на човек с афинитет към изненадващото, тайно, подмолно, непублично действие, със склонност към манипулация и измисляне на събития. В поканата на очевидно неадекватния  (и като ключова фигура в едно бутафорно правителство, и в конкретния случай)  Дянков президентът съзря чудесна възможност за провеждане на активно мероприятие по негов вкус, достойно за агентурния апарат на комунистическата Държавна сигурност. Преднамерената му грубост и язвително-настъпателен маниер, неприемливият за действащ президент език, дребнавото връщане към персонални и малозначителни събития от миналото,  неприкриваната мнителност и отмъстителност, бруталното му еднолично (без съгласието на другия участник в срещата) решение за мигновено публикуване на току-що написаната стенограма от срещата – всичко това поразително напомня атавистичния управленски кръгозор и маниер на комунистическите партийни величия отпреди повече от 20 години и няма нищо общо с облика на модерен европейски политик и държавник, какъвто настоящият български държавен глава е длъжен да бъде.

Второ, в поведението на президента има една очевидна шизофренност и липса на елементарно чувство за приличие и мярка. Още в първите си думи към Дянков Първанов директно и назидателно го пита защо е излъгал „по отношение на изтеглените пари на президентската администрация”, т.е. – обвинява го в лъжа. При положение, че Георги Първанов спечели втория си президентски мандат, благодарение на лъжата за собствената си (не)принадлежност към комунистическата Държавна сигурност. По време на целия си първи президентски мандат (а и преди това), както и по времето на кампанията и изборите за президент през 2006 г., Първанов упорито отричаше каквато и да е принадлежност към ДС и избягваше отговорите на многобройните въпроси за връзката му с името „Гоце”. „Вие ме убивате с този въпрос” – е най-запомнящата се негова фраза от това време, произнесена с оттренирана снизходителна усмивка и невинно приповдигнати вежди. Т.е. – това са глупости, не ме занимавайте. Как президентът „ще се концентрира да опровергае внушението” (по собствените му думи от стенограмата), че не е сътрудник на ДС с псевдоним „Гоце” – не се намери кой да го принуди да отговори на този въпрос до президентските избори. Има ли обаче каквото и да е съмнение, че ако официалната информация и документите за агентурното минало на „Гоце”  бяха публикувани не след, а преди изборите от 2006 г., Първанов нямаше да бъде втори мандат президент? Или пък ако самият той си беше признал и не беше лъгал упорито и безочливо пред очите на целия народ? Сигурно ви „убивам” с последното  предположение, като имам предвид за кого говоря. Всъщност, и поради лъжите за „Гоце”, и поради личностните му качества и досегашно поведение като политик и президент, винаги съм си мислил, че за Георги Първанов лъжата не е измежду морално укоримите и политически неприемливи действия, а по-скоро е обратното. А сега – я как се нахвърли на Дянков?!

Трето (свързано с първото) – Георги Първанов системно и методично препятства упражняването на едни от основните конституционни права на българските граждани –правото на свободно разпространяване на информация и свободата, и независимостта на медиите, а в последния случай – и неприкосновеността на личния живот. За коментар на свързана с името на Първанов информация от Би Ти Ви беше изгонен журналистът Иво Инджев, а сега заради споменаването в телевизионно шоу на президента в същия (имотен) контекст, се иска оставката на финансовия министър. Прави впечатление, че Първанов досега не е реагирал на публикации и изнесена информация за многобройните му бракониерски подвизи, както и за пикантни подробности от личния му живот. Каква може да е причината – ако реагира само на тази информация, която (според него) не е вярна, това вероятно означава признание за верността на останалата? Или пък реагира само на вярната (за имотите), защото тя е по-опасна от гледна точка на възможни бъдещи законови последици? При всички случаи българският президент отказва да приеме, че на най-високата публична длъжност той може и е длъжен да бъде под лупата на обществения интерес и да търпи коментари за себе си, които, верни или неверни, не му харесват. И възползвайки се от отговорното си служебно положение и властовия и информационен ресурс на президентската институция, незаконно и неморално разрешава личните си проблеми и тези на своята съвест. Вместо като всички нас, обикновените граждани, без много шум и без властови натиск, да потърси справедливост и обезщетение в съда, когато се чувства засегнат, той се обажда в телевизии и публикува стенограми. Затова считам, че е редно Георги Първанов да обезщети президентската институция и всички данъкоплатци, като върне получените от него възнаграждения и направени други разходи за времето, когато се е занимавал с несвойнствени за президента и увреждащи България лични дела – като държавноорганизиран лов или саморазправа с провинили се (пред него) журналисти и министри. По груби сметки – похарчения бюджет на Президенството за последните осем години.

И последно – с принизяването на президентската институция до инструмент за лична употреба и превръщането й в продължение на едно телевизионно шоу Георги Първанов безнадеждно се отдалечава от основното си конституционно задължение – да олицетворява единството на нацията. Което означава неуморно да работи за разрешаването на драматичните проблеми, свързани с интегритета, морално-поведенческия статус, икономическото оцеляване на българите и способността ни за адекватна на съвремието държавно-политическа организация под върховенството на закона. Единствената му грижа винаги са били непубличното генериране и упражняване на власт в лична полза и защитата на руските политически и икономически интереси в България – независимо дали в случая надделяват патологиите на ортодоксалния комунист или зависимостите на обикновения доносник. Всъщност, той никога не е изпълнявал конституционната си функция. Нещо повече - с лъжите около своето агентурно минало, както и поради произтичащата от това минало опасност за националната сигурност, Първанов окончателно прекрачи границата, определена му от Основния закон на страната.  Именно поради това още през лятото на 2007 г. от „Справедливост” се обърнахме към председателя на Народното събрание и парламентарните групи на представените в Народното събрание политически партии за сезиране на Конституционния съд с мотивирано искане за предсрочно прекратяване пълномощията на Георги Първанов като държавен глава. Сега към доводите ни за престъпване на Конституцията от президента се прибавят и нови – нарушаване неприкосновеността на личния живот (чл.32, ал.2), правото на изразяване и разпространяване на мнение (чл.39), свободата на медиите (чл.40) и свободата за разпространяване на информация (чл.41).

Остава ни да се надяваме, че този път народните представители и Конституционният съд ще бъдат на мястото си.