Първо, в случая поведението на Първанов потвърждава облика му на човек с афинитет към изненадващото, тайно, подмолно, непублично действие, със склонност към манипулация и измисляне на събития. В поканата на очевидно неадекватния  (и като ключова фигура в едно бутафорно правителство, и в конкретния случай)  Дянков президентът съзря чудесна възможност за провеждане на активно мероприятие по негов вкус, достойно за агентурния апарат на комунистическата Държавна сигурност. Преднамерената му грубост и язвително-настъпателен маниер, неприемливият за действащ президент език, дребнавото връщане към персонални и малозначителни събития от миналото,  неприкриваната мнителност и отмъстителност, бруталното му еднолично (без съгласието на другия участник в срещата) решение за мигновено публикуване на току-що написаната стенограма от срещата – всичко това поразително напомня атавистичния управленски кръгозор и маниер на комунистическите партийни величия отпреди повече от 20 години и няма нищо общо с облика на модерен европейски политик и държавник, какъвто настоящият български държавен глава е длъжен да бъде.

  адв. Иван Груйкин,

  Гражданска инициатива „Справедливост”

           Само половин година на власт и едноличният политически проект ГЕРБ е на път да се сгромоляса с гръм и трясък. Неспасяеми проблеми с бюджета, протести на лекари и медицински работници, отчайваща законодателна дейност, липса на посока и яснота за това, което трябва да се прави с властта, все по-чести обвинения в милиционерщина и ограничаване на граждански права, неадекватни министри, безлични и неподготвени депутати. Ефектни, но неефективни полицейски постановки, които и собствените им режисьори вече съзнават, че се превръщат в хумористичен жанр. Все по-видно е това, което „Справедливост” убедено заяви в самото начало на мандата на правителството – че то е поредният конформистки проект, възпроизвеждане на наложилото се политическо статукво с нов (но не непознат) герой в главната роля. Олицетворяваното днес от Бойко Борисов политическо статукво е изключително опасно за гражданите и за бъдещето на страната. То изобщо не притежава белезите на система, която, на базата на конституцията и законите, да може да функционира и се саморегулира, като произвежда нормален и полезен за обществото политически дебат. Не може да създава идеи и да налага прилагането им в смислени и полезни за общността решения.  

Политическият възход на Бойко Борисов е добър повод да се замислим за трайно отсъстващите логика и смисъл на българския политически живот.

Прави впечатление, че когато се описва съвременната политическа и икономическа ситуация в България, най-често се изброяват всички онези отрицателни аспекти, които са около нас: корупция, бедност, бездуховност, обезверяване, лоша инфраструктура, лошо управление, висока престъпност, лошо здравеопазвазване, липса на ценностна система, лоша образователна система, лоша правосъдна система, хипертрофирана държава по отношение на дейностите, в които би трябвало да я няма, и пълното й отсъствие там, където би била най-нужна на обществото – все едно е нормално хората да служат на държавата, а не държавата да служи на хората (за което  е създадена).

По същият начин и когато се говори за мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на качеството ни на живот, отново се изброяват промени в различните сфери - премахване на корупцията, повишаване на жизнения стандарт, реформиране на здравната, правосъдната и образователната система и т. н., и т. н.

И така кръжим по периферията, изброявайки симптомите, а може би пропускайки „основното заболяване”. Основната причина, коренът на злото, това, което е в основата и обуславя всичките ни неблагополучия. Това, което, ако наистина се промени, автоматично би довело до промяна на всичко останало.