Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ
Размисли: за Специализираното правораздаване, Циганското мешере и родния „елит” PDF Print E-mail
Събота, 23 Септември 2017 04:18

Адв. Диньо Бозаджиев

 

Краят на лятната сесия на 43 ОНС с приетите законодателни актове отбеляза безпрецедентна през последните години офанзива на политическият елит и стоящите зад тях ментори  срещу  правовия ред в  България. Без  притеснения от печалните класации на България единодушно определяна като най-корумпираната държава в ЕС, за която никой читав инвеститор не ще и да чуе.

Най-напред, под претекст, че се бави реализацията на големи инфраструктурни проекти, а това води до сериозни финансови загуби за държавата, в т.ч. и на средства от еврофинансиране, бе променен Закона за околната среда, като обжалването на Оценките  на въздействие върху околната среда, където са най-драстичните закононарушения допускани при явни корупционни интереси от държавната администрация. С измененията, съдебният  контрол ще  бъде само в една инстанция. Като имаме предвид  нивото на корупция в съдебната система,  на практика се гарантира елементарна имитация на правосъдие  и  бързина в реализацията на натоварените с корупционни съмнения многомилионни поръчки, печелени от „правилните” бизнесмени.

/Наложеното „вето” от президента, вчера бе успешно  преодоляно от управляващото мнозинство при прегласуването в Народното събрание/.

Паралелно в пленарната зала се завъртяха и  предложените от ГЕРБ ,  изготвени от екип , в който влизаха управляващ  известна адвокатска кантора , открито обвинявана в лобизъм във ВАС и който последно видяхме с папка в ръце на обяснения пред ВСС по време на скандалите в СГС  - Янева – Ченалова и  забележете - действащ зам. председател на ВАС , който като съдия следва да прилага законите , а не да ги изготвя.     Като добавим, че в момента същият е и актуален кандидат на ГЕРБ за член на състава на новия ВСС  от парламентарната квота ,въпросът с разделението на властите в България става риторичен.

С тези предложения  драстично се ограничава основно конституционно право на българските граждани  - достъпа до правосъдие. И то в най-политическият съд , който е призван да защитава гражданите от произволите на  представителите на държавната власт . Драстично увеличаване на „такса – достъп до съд”, свиване на кръга на „заинтересованите страни” при обжалване на актовете на държавната администрация, правосъдие „на тъмно” по касационните дела  / закрити съдебни заседания/. И всичко това при пълната безконтролност на Председателя на ВАС да определя  по своя преценка съдебните състави. Тъй като вече се прие като нещо нормално, този съд и лично Председателят му и член по право на ВСС, да игнорира  безцеремонно  Закона за съдебната власт, задължаващ всеки съд , в т.ч. и ВАС да прилага принципа на случайното разпределение на делата чрез електронна система, както всички други съдилища и което е главната гаранция за обективен и справедлив съд.

Временното забавяне на второто четене, бе използвано за експресно избиране от ВСС седмици преди да изтече мандатът му, на правилния кандидат за Председател на ВАС за следващите 7 години.

Експресно бяха претупани  „дискусиите” и гласуването  и на други скандални промени в  друг изключително важен процесуален закон -  Наказателно-процесуалния закон.  Нещо повече, той незабавно бе обнародван с указ на „народния” президент, въпреки че едва ли има грамотен юрист, който с чиста професионална съвест би адмирирал съществената част от тях.  Тяхната антидемократичност и противоконституционност са очевадни и са откровено връщане към годините на тоталитаризма.

Такова правно творение:  специален съд – за търсене на отговорност не по материалния закон – по вид престъпления, а с оглед  длъжностното качество на обвиняемото лице, след Народния съд, българската правна история - не познава. Като изключим разбира се, Циганското мешере, чиято дейност все пак не е официално легитимирана и то ограничава дейността си единствено в рамките на етническата принадлежност все пак.

Само тази характеристика е достатъчна да бъде определен Специализирания наказателен съд като извънреден, който пък е изрично забранен от Конституцията на Република  България.

Отделен въпрос е, че възлагането на тази функция на специализирания съд  и прокуратура, които се оказаха пълен професионален и институционален провал, логично води до извода, че целта не е справедлив и бърз процес, а концентрация на правомощия в ръцете на внимателно кадрово подбрания им състав  от същия управленски елит, който би следвало да е и обекта на дейността му.

Неслучайно в кръга на потенциалните подсъдими на „специалния съд” са включени и самите магистрати. Това е навярно в насока към „укрепване” на независимостта  им или май по-скоро -   открито внушаване на страх. За което пък е предвидена и улеснена процедура по отстраняването им от длъжност докато трае разследването.

Разширяването на правомощията на Прокуратурата пък, при липса на ефективен съдебен контрол върху актовете  на прокурорите в т.ч. и върху постановленията за прекратяване на наказателни производства или изключване изобщо на такъв  върху  други –  отказите за образуване на наказателни производства, разрешенията за продължаване сроковете за разследване  и то при наличие на практика на фигурата на „вечния обвиняем”..., е връщане  към наказателноправната практика от средата на миналия век.  И то  когато над Главния прокурор е само...Господ!

Към всички тези „достижения на правната мисъл” в Парламента  не бива да отминаваме и вече регламентирания „морков” за „правилно гласуващите членове на ВСС” – Правителството на Съдебната власт – щом е налице лоялност, след приключване на мандата – право на избор на месторабота.  Конкурсното начало явно важи за „по-долните” съдии и прокурори.

И тъй процесът на окончателно „опитомяване”  и подчиняване на гражданин от  българския  „ЧОБАН ЕЛИТ”  / по сполучливото определение на проф. Иво Христов/е в ход.   А брюкселската олигархия доволно потрива ръце – резултатите от опитния полигон „България”, скоро ще се прехвърлят и оттатък Виена.

 

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Събота, 23 Септември 2017 04:26
 
Защо в България – най-корумпираната страна в ЕС - вече 27 години няма осъден политик? PDF Print E-mail
Понеделник, 11 Септември 2017 03:04

Адв. Диньо Бозаджиев

 

Предстои втората част от гротеската , наречена избор на правителство на Съдебната власт – Висш съдебен съвет, от квотата на  Народното събрание. Простичко казано, чрез нея по Конституция би следвало да се балансират  тесните професионални интереси на магистратското съсловие с това на политическото представителство.  А това пък да е гаранцията за защитен обществен интерес.

Че горното е само  в рамките на добрите пожелания , е видно от резултатите от действията на ВСС през 26 годишната  история на съществуването му   - тотален институционален срив  на  Съдебната власт, който не е в състояние да гарантира дори минимална  СПРАВЕДЛИВОСТ в обществените отношения. Което е и основната й функция. Както и че липсата на ефективно действаща съдебна система води до липсата изобщо на държавност – защото именно тя по Конституция е нейната гаранция.

Че няма даже и индикация за някакво желание за промяна от страна на родния ни „ЧОБАН ЕЛИТ” /според сполучливото определение на проф. Иво Христов на така нар. „ национален елит”/, е видно и от течащата процедура за избор на членове на ВСС  за мандат:2017-2021 г.

ВСИЧКИ предложени кандидати, с две изключения които  нямат   дори теоретични шансове да са сред избранниците, са действащи магистрати – прокурори, съдии, следователи.   Това са предложенията на  цялото парламентрано войнство – от ГЕРБ до БСП и ДПС – та чак до ОБЕДИНЕНИТЕ ПАТРИОТИ.   И   това   вече противоречи на основния замисъл заложен  в Конституцията.

Разбира се, няма забрана членове на ВСС от парламентарната квота да са действащи магистрати. Те обаче би следвало да са изключение, защото гилдийният интерес на действащите магистрати, в това число и представляващ институционална гаранция за тяхната независимост, са останалата ½ от членовете на ВСС – избрани чрез пряк избор от тях.   Именно това е  и логиката на промените, които бяха направени с чл. 130а от Конституцията, който раздели ВСС на съдийска и прокурорска камара – във всяка една от тях  броят на изборните представители на магистратите са равни на тези излъчени от Народното събрание!

Според чл.130 от Конституцията единственото изискване към кандидатите за членове на ВСС, в т.ч. и тези избрани от квотата на Народното събрание, е да  бъдат „юристи с високи професионални  качества, които имат най-малко 15 годишен юридически стаж” – т.е. и теоретици – университетски преподаватели ,и адвокати, и арбитри ... Попълването на квотата на Народното събрание във ВСС с действащи магистрати е противоконституционно, ако не е обосновано от изключително важни съображения. За такива дори  не се и намеква в предстоящия избор.

Подходът на парламентарните партии  сочи  най-малко две неща:

Първо, че Съдебната власт е на „ръчно управление” от изпълнителната  власт чрез законодателната, над която   отдавна е надделяла.По тази причина дори теоретично е абсурдно, управленския елит да позволи избор на неконтролируеми свои представители в Съдебното правителство.

И второ,

тъй като членовете на ВСС от Народното събрание се избират  с квалифицирано мнозинство, а именно с не по-малко от 160 депутати гласуващи „за”, простата аритметика сочи, че това не би могло да стане без предварителни задкулисни договорки между членовете на „КОЙ” – босовете на „различните” парламентарни партии.  След като „ТОЙ” сведе  решението си до марионетките в  Народното събрание – редовите депутати - те послушно ще вдигнат ръчички при гласуването и ще разпределят: 5 места - за ГЕРБ, 3- ма – за  БСП, 2-ма на ДПС и 1 – на патриотите.

„КОЙ” няма как  да допусне структуриране на независима Съдебна власт, защото това ще е краят му... Затова и циркът, наречен „избор” на правителство на Съдебната власт, скоро ще има поредното си представление на територията  България...

„ Изборите „ за „правителство” на Съдебната власт е един от малкото случаи, когато  „ЧОБАН ЕЛИТА”  на България -  чудовището обитаващо българския „ЛОХ НЕС” -  се налага да  подаде глава над блатото и прожекторите  да го осветят  . Като „Лондонското огледало” на Борисов.   Стига да има кой да гледа... След това  „КОЙ” ще се потопи дълбоко в тинята  спокоен, че е  гарантирал сигурността си за още 4-ри години. И тъй, вече 26....

 

 

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Понеделник, 11 Септември 2017 03:28
 
Защо Кольо БОСИЯ никога няма да стигне Слави Трифонов? / събития и хора от територията България/ PDF Print E-mail
Четвъртък, 25 Май 2017 03:34

 

 

„Много значими събития в човешката история са започнати от един човек, който сяда или се изправя някъде.... Походът за човешки права на негрите в САЩ,  олицетворени от  „Аз имам една мечта” на Mартин Кинг, започва от  една обикновена и незначителна жена – Роза  Паркс, която на 1.12.1955 г. в един от стотиците автобуси в щата Алабама, отказала да отстъпи мястото си на влезлия бял човек. И то защото просто е била адски уморена , а не защото е била революционерка.... / цитат: В Седларска – „Слави Трифонов играе роля и му личи” – в. „Уикенд”/”.

В този смисъл, Трифонов   - явно познавач на историята следва печеливш модел на поведение. За разлика от Кольо Босия, който почти 40 години следва един и същи  – да заяви ясно и гласно за какво се бори и да  мине към действия.

Освен явните за всички мислещи хора отлики, две са особено очевадни между протестите на Кольо Босия от 2015 г. и Славчовия  от наскоро: Отношението на властта  и  официалните  / приличащи на матрьошки пръкващи се от официоза на БКП – в. „Работническо дело”/ медии към „протеста МУ”. Запротестира ми ти Славчо пред Парламента „на стол”, а пък:

- Зачезна някъде началникът на СДВР и настоящ Главен секретар на МВР – комисар Младенов – стоящ през 2015 г.като сам един Наполеон от хълма и ръководещ битката  на подопечните си  срещу ОПГ-то на Босия- оперативно задаващ  заповеди за флангови атаки ,  залавяне и разоръжаване на врага  откъм джепане : развалени домати, лук и яйца. След което – в „душегубката” – и в Първо Районно...

- Зачезна някъде началникът на  Първо РУП – СДВР – настоящ виден инспектор от Инспектората при МВР, за да се развихри с целия си арсенал от „респектиращи” престъпните елементи действия съгласно ЗМВР - оковаване с белезници към пейка в първо РУП,  незаконно образуване на дела по Указа за борба с дребното хилиганство -датиращ отпреди 10.11.1989 г./, налагане на глоби за отказ да се изпълни макар и незаконно разпореждане на подопечните му, укриване на жалбите на задържаните срещу незаконното им задържане до съда....

- Зачезна някъде и самата Кметица – лицето Фандъкова, чрез подепечния си Инспекторат, който да наложи глоби на протестиращите – по 100 лв. – „на домат”!,  - в случая за незаконно пречене на гражданите да се придвижват в рамките на местата предназначени за обществени нужди, заети от Славчо , бодигардове и сие

- Зачезна някъде и сам Цацаров с подопечната „СИ Прокуратура” – ни нарушения на обществения ред констатира, ни престъпленийце – барем едно  хулиганство например....

- Затова пък се слугинажните „журналя” на цели талази затрепкаха около особата „МУ” и възхваляваха чутовния подвиг – седенето на стола в обкръжение на група дебеловрати  особи

И за разлика от Кольо  БОСИЯ след втория ден „седене” Славчо победи:  притиснат от народния гняв в лицето на Славчо и бодигардовете му – сам Борисов и БКП, пардон – ГЕРБ, кандисаха да внесат в Народното събрание щенията Славчови за „мажоритарен вот”...

Тъй че, Кольо,  не с действия, а със „СЕДЕНЕ”, стават работите в територията  България.  И при две условия:Но, ако столът ти е даден от ВЛАСТТА / срещу която се „бориш”/. И ако станеш от него, когато... „ТРЯБВА”.

В противен случай – в съда: Да не забравиш, Кольо? – Поредното заседание в Районния съд  по обвинителния акт на Прокуратурата за хулиганствата ти  на 9.09.2015 г. пред Народното събрание е на 19 юни.  Къде сте журналя!?!

 

Адв. Диньо Бозаджиев

 

AddThis Social Bookmark Button
 
ГРАЖДАНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА PDF Print E-mail
Понеделник, 09 Януари 2017 04:37

/27 години по-късно/

Гражданите на щата ,  например –Вашингтон - срещу Н-ския нарушител на закона.Така се откриват съдебните заседания по наказателни дела в страната  претендираща все още за такава с най-ефективно правораздаване.

Този словесен израз е метафора на сключения обществен договор между гражданите и държавата, по силата на който интересите на държавата и на американския  гражданин съвпадат.

В българските условия през 2016 година ,подобна теза граничи с гротеска. Затова и изразът придобива съвсем друг вид: „Гражданинът  на България срещу Държавата”.

От месец май до края на м. септември 2015 г. от Николай  Ганчев Колев- Босия, подкрепян от неколцина съмишленици проведе така нар. „Доматен протест” срещу бездействието на депутатите от  Народното събрание по сигналите за корупция в изпълнителната власт – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и Министерството на транспорта , свързана с безогледната и масова продажба на шофьорски книжки на негодни за това лица – основен фактор  за безумието по българските пътуща ,водещо до избиването на над 1000  и осакатяванета на над 10 000 български граждани годишно.

Вместо очаквана нормална реакция на „държавниците”, срещу  Босия бе хвърлена цялата репресивна машина на държавата:

-  Специализираното подразделение за охрана на обществения ред  при СДВР- с началник комисар Марин Маринов,

-Първо РУП – с началник  комисар Бонев,

-  Инспектората на Столична община -  с кмет  Йорданка Фандъкова,

- Софийска районна прокуратура-  в лицето на прокурор Кр. Нейчева,

-Софийски районен съд -в лицето на съдия Парпулова

Тези структури и длъжностни лица действаха като стройна и добре смазана машина за респектиране и смачкване на  опитите на българските граждани да протестират против своеволията на самозабравилия се политически елит, струващо човешки животи.

Действията им, прикрити под булото на „за запазване на реда” бяха свързани с издаването на десетки наказателни актове срещу всеки гражданин посмял да вдигне глас  в защита на конституционните си права – в т.ч. и на живот и сигурност.

Последва съдебна сага, която към края на 2016 година е вече почти приключена. Най-неочаквано за вдъхновителите и изпълнителите на поръчките за саморазправа тя приключи с пълно фиаско за... „Държавата”.  Оказа се, че съдът, макар и с отделни „гнили ябълки „ в него, все още не е пречупен .Цифрите са красноречиви:

-15 дела пред Административен съд – София-град  срещу Заповеди на ОСПС при СДВР за задържане за 24 часа на участниците в протестите: 12 отменени, като издадени в нарушения на закона и  Конституцията / три от делата  не са приключени/

-10 административно-наказателни дела пред Софийски районен съд срещу Заповеди за налагане на глоби от Директора  на инспектората при Столична община за нарушения на „Наредбата за управление на отпадъци...” за „замърсяване на района до входа на Народното събрание с..1 до 3 домата?! „ : 9 /девет/ отменени заповеди ,като издадени в нарушение на закона и Конституцията /десетото дело не е приключено/

-6 дела пред Софийски районен съд срещу заповеди на Началника на първо РУП – СДВР – Бонев, за налагане на глоби по ЗМВР за нарушения на обществения ред 6  /шест/отменени като издадени в нарушение на закона и конституцията

-1/едно/ дело по УБДХ  срещу Николай Ганчев Колев – Босия пред СРС – оправдан.

решение на СГС е отменено първоинстанционното решение на съдия Парпулова от районния съд и той е признат за невиновен в извършване на хулиганска проява/ .

Какъв е наказателноправния аспект на резултата от 30-те административни и административно-наказателни дела и какво прави българската Прокуратура?

- Длъжностните лица от СДВР в т.ч. и Началника на СДВР, Началника на Първо РУП, Директора на Столичния инспекторат, респ. Кметът на Столична община, умишлено са нарушили законите и Конституцията, издавайки /или допускайки издаването/ на незаконните си актове. С тях те са нарушили основни конституционни права на български граждани. А по този начин са компрометирали обществения договор между  тях и държавата, чийто правен израз е Конституцията на Република България. Доказателство за явния пряк умисъл за извършване на тези престъпления е факта, че с изключение на 2 дела, решенията по тях дори не се обжалвани от административните органи, въпреки негативния за тях резултат от първата инстанция.

Въпреки обаче, че се касае до тежки престъпления извършени от отговорни длъжностни лица, чиито имена са добре известни , Прокуратурата ...мълчи. Нещо повече:

За нея е без значение,  че 10 /десет/ състава на два български съда- Административен съд – София-град и Софийски районен съд, определиха протестите на 9.09.2015 г. като напълно законни . Известната от 27 години насам,  с особения си прочит на закона, българска Прокуратура  - този път в лицето на прокурора от СРП – Кр. Нейчева, внесе през м. декември 2016 г. /след    „тежко и продължително” едногодишно разследване/ , обвинителен акт срещу Босия и остналите четирима задържани./На 22.02.2016 г. в съдебната сграда на Районния съд на „Римската стена”,  се открива началото на прокурорския героичен епос!?/...

Всички описани по-горе факти и обстоятелства бяха представени на 30.12.2016 г. на организираната от Николай Ганчев Колев – Босия на организираната  пресконференция в БТА.

На тази пресконференция не се отзова представител на нито една обществена медия...

Иначе от 10.11.1989 година изминаха вече 27 години...

Адв. Диньо Бозаджиев

 

AddThis Social Bookmark Button
 
Що е то „случайно разпределение на делата” по силата на Закона за съдебната власт и има ли то почва в българското правосъдие?! PDF Print E-mail
Неделя, 09 Октомври 2016 07:59

 

На този въпрос следва да отговори Върховния административен съд по образуваното пред него административно дело по жалбата на Гражданска инициатива „СПРАВЕДЛИВОСТ“ срещу: „Единната методика по приложението на принципа  за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища”, приета от Висшия съдебен съвет с решение по протокол № 57/04.12.2014 г., изм. с решение по протокол № 13/19.03.2015 г.

На 8 септември 2016 г. ГИ „Справедливост” депозира пред ВАС жалба срещу  административния акт уреждащ приложението на чл. 9 от Закона за съдебната власт.

Мотиви:

Обжалваният административен акт противоречи на чл. 9 от ЗСВ, чл. 133 от Конституцията на Република България  и на чл. 6 от ЕКЗПЧ (Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи).

ЕКЗПЧ задължава страните, подписали я, да гарантират на своите граждани правото на справедлив съдебен процес. А това право е неразривно свързано с правото му да бъде изправен пред съд, създаден в съответствие със закона. В светлината на върховенството на правото ЕСЗПЧ счита, че „съдът” винаги трябва да бъде създаден в съответствие със закона, тъй като в противен случай той не би имал необходимата за едно демократично общество легитимност да решава отделните дела.

ЕСЗПЧ (Европейският съд за защита правата на човека) изрично сочи, че страните, в които законодателството е кодифицирано, организацията на съдебната власт не може да бъде оставена на усмотрението на съдебните органи. Освен това делегирането на правомощия по организацията на съдебната власт е допустимо, само при условие, че тази възможност е предвидена във вътрешното законодателство на страната, включително в относимите разпоредби на Конституцията.

Такова оправомощаване няма в българското законодателство. Регламентацията е направена в ЗСВ. Чл. 9 от него е посочил как става това – „Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.“

С приетите „Единни правила...”  на практика ВСС не само  дописва закона, но нещо повече – променя до голяма степен целия му законодателен замисъл и правна логика.

Нещо повече, тези правила противоречат на ЗСВ, тъй като в него не е предвидена възможност на ВСС да оправомощава административните ръководители на съдилищата, респективно прокуратурите и следствените служби за осъществяване на дейности  по организацията на разпределението на делата.

С тази порочна практика, която се основава не на закона, а на „Единните правила.....” „де факто” организацията на тази важна дейност се извършва не по силата на ЗСВ, а по личното  усмотрение на съдебната номенклатура – с всички произтичащи от това корупционни възможности. Това до голяма степен обяснява причините за епичните битки на „фактори” и „лобита” при избора на ръководителите на съдилищата и прокуратурите от ВСС.

 

С обжалвания административен акт, ВСС на практика е дерогирал действието на Закона за съдебната власт. По този начин замисленият като важен лост срещу корупцията в Съдебната система, принцип на случайното разпределeние на делата, фактически не  функционира.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Неделя, 09 Октомври 2016 08:13
 


Страница 1 от 44

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало