Теодор Вълков има малка строителна фирма. Той е на 42, слаб, дребен, пъргав, жилав, винаги с работен комбинезон, един малък човек от един малък град на България. Преди, още в началото, когато започна своя бизнес той имаше надежди. Днес вече не. Днес той е сам. Освободил е петима работници, смята да закрие фирмата и планира да емигрира.

Днес в тези дни от управлението на ГЕРБ, дребния и средния бизнес на България агонизира или едва мъждука, принуден да съществува в сивия ъгъл на икономиката. Презрян, унижаван, осмиван, пренебрегван.

Мачка го корупцията на общинско ниво, която фаворизира местните олигарси. Те освен това произвеждат дупки по улиците, които трошат колата на Тодор, купена с оскъдните му левчета. Мачкат го местните феодали, които са сложили ръка на почти всичко ценно в неговия град и са винаги фаворизирани, когато стане въпрос за ремонт на училище, детска градина и др. Същите феодали се уговарят за тавана на заплатите за своите работници, от което следва бедни хора, които не могат да си позволят услугите на Тодор.

Мачка го общинската и държавна администрация с извратената си бюрокрация, некомпетентност, с просташката си политика, върховна еманация, на която е ултра-чалга-премиерът Бат Бойко. Мачка го ниското ниво на здравеопазване в неговия малък град, от който почти всеки уважаващ себе си доктор търси начин да избяга във всеядна София или в чужбина.

Мачка го скапаната система на образование, която произвежда безработни и емигранти. Безработни цигани, които зависят от данъците, събрани от такива като Тодор. Държавата финансира ромската бедност и раждаемост, ограбва пряко Тодор, ограбва и циганите, като захранва тяхната перманентна зависимост от помощи и безпросветност. Същата система на образование, която произвежда емигранти, които напускат неговия малък град, за да се преселят в София или чужбина и така обезкървяват онова кътче от планетата, което обитава Тодор.

Мачка и вандалската престъпност в селата около малкия град на Тодор. Неговата бащина къща е отдавна ограбена и опустошена. Там властта на министър Цецо не може да стигне, защото разплутото и раздуто МВР се е превърнало в една огромна свиня, която не може да помръдне, но иначе грухти умно. И това неспособно МВР лежи на гърба на Тодор, то е най-огромното МВР в Света на глава от населението и струва най-много пари като дял от брутния национален продукт. Този национален продукт, който Тодор изкарва … а Цецо ограбва.

Всъщност цялата Държава лежи на гърба на България като една огромна разплута и вездесъща свиня, осенена май от благородни намерения. Тази България, която Тодор все още олицетворява.

ШЕЙСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ  СТИГАТ

Десети ноември 1989 година. Разбира се, няма как да пропуснем тази дата. Каквото и да говорим, тогава се случи най-значимото събитие в най-новата ни история. Падна Тодор Живков! Името, с което се събуждахме и с което си лягахме. Символът на смазващата система, в която бе преминал целият ни дотогавашен живот. И това беше само началото на нещо, за което до този момент не можехме и да си помислим – падането на комунизма в България.

Ако мислено се поставим в положението си отпреди двайсет години, съпоставката с днешна България за повечето от нас е въодушевяваща. Затворниците от комунистическия  лагер днес сме свободни европейски граждани, къстосващи целия континент само с личните си карти. Можем да говорим открито за всичко, да четем всичко, да гласуваме за когото си поискаме. За мнозина от нас днес имаме всичко, за което мечтаехме преди двайсет години.

Други от нас отричат каквато и да е реална промяна. Демокрацията ни е фасадна, институциите са параван, зад който старата система отново е на власт. Чрез огромната задкулисна власт на бившата Държавна сигурност, чрез куфарчетата „червени” пари, които предопределиха икономическия преход и създадоха днешните олигарси, чрез зависимите от тях медии, подчинената на Москва Църква. Така нареченият „преход” не е нищо повече от еволюция на социализма, чието начало през 1989-та е предизвикано от самите комунисти чрез иницииран от тях „дворцов преврат”, създаване на послушна и контролируема опозиция и в крайна сметка – направляван и манипулиран преход.  Днес на власт са физическите и политически наследници на тези, които управляваха България допреди двайсет години. Въпреки официалното си членство в НАТО и Европейския съюз  България е „троянският кон” на Русия в тези две организации, а зависимостта ни от „Големия брат”  се увековечава чрез няколкото заробващи руски енергийни проекти. Че днес начело на държавата е поредният конформистки проект, оглавяван от посредствени и зависими хора,  и имащ за единствена цел съхраняване на реалната политическа и икономическа власт на комунистическата партия и нейната Държавна сигурност.

Разбира се, и двете тези имат своите основания. Оставайки настрана рационалните доводи, ще се опитам хипотетично да си представя как се чувства днес, в сравнение с 1989-та, един средностатистически „мислещ” и взискателен българин. От тези, на които  преди 89-та им се повдигаше от целодневното венцехвалене на „нашия пръв партиен и държавен ръководител другаря Тодор Живков” и от противоречащите на здравия разум лъжи за успехите на социализма в България и по света. Които се задушаваха от липсата на свобода и справедливост, от безочието, ограничеността и безнаказаността на „силните на деня”. Които се срамуваха от името, което страната си бе „извоювала”  по света като ненадеждна държава без какъвто и да е авторитет – най-верния сателит на Съветския съюз. Които в най-смелите си мечти виждаха една достойна и уважавана България, която се съревновава с останалите свободни европейски народи.

Какво усещат и как се чувстват тези хора днес? Начело на държавата вече не е Тодор Живков, а неговият телохранител Бойко Борисов. Приликата между двамата е впечатляваща. Нито Живков е фактор за налагането на комунистическата власт след 1944 г. (въпреки смехотворните напъни на комунистическата историография в тази посока), нито Борисов може да бъде наречен демократ  и по какъвто и да е начин да може да се свърже с промяната от 1989 г. Въпреки собствения си биографичен дефицит всеки от тях се възползва максимално от стечението на историческите обстоятелства. Човек от народа, демагог, хитрец от селски тип, безскрупулен популист, конформист, идеологически опортюнист с авторитарен стил на управление. Предизвикващ смях, раболепие, снизхождение, страх. За кого от двамата става въпрос?

Днес отново има недосегаеми за закона и за правосъдието хора. България е известна като най-корумпираната и бедна страна в Европейския съюз. Родното ни правосъдие е сочено с пръст в цяла Европа. Всички знаят, че България се управлява от организираната престъпност, че е страната на корупцията и беззаконието. Поръчкови убийства, трафик на хора и наркотици, отвличания, стряскаща битова престъпност, полицейско насилие и безнаказаност. По цял ден сме принудени да слушаме и гледаме за успехите на новата власт, а очите и здравия ни разум отново показват обратното. Вместо с искрен смях приемаме небивалиците на бутафорното и комично ново правителство с раболепие и сериозност, поставящи на съмнение психичното ни здраве и способността ни да бъдем честни, трезви и разумни.

При това положение по-добре ли се чувства средностатистическият мислещ и взискателен българин днес? Въпреки че пътува свободно, говори открито за всичко, чете всичко, гласува за когото си поиска? Сега обаче е лишен от оправданието и извинението за причината, която е извън него самия. Виновни днес са не Световният ред, Великите сили и Желязната завеса. Вината всъщност е в двадесетгодишната ни неспособност и нежелание да променим себе си. В малодушието да се отречем от тъмното си минало и от комунизма като олицетворение на злото, което е покварило душите ни. В страха да признаем и собствената си отговорност за четиридесет и петте години комунизъм и вече двадесетгодишния ни отказ да се разделим с рецидивиращите доказателства за неговия последващ успех. В неспособността ни да видим стряскащото лице на една нелицеприятна национална идентичност, започнала да се изгражда не преди двайсет, а преди шейсет и пет години. С родно насилие и светски танкове. С лъжа, войнстваща бездуховност, разрушаване на морала, нетърпимост и ограниченост, пробутвани ни днес за нов вид патриотизъм. Патриотизмът на една нова нация, нямаща почти нищо общо с българската отпреди 1944 година.

България е единствената посткомунистическа страна в ЕС, в която Комунистическата партия не пое отговорност и вина за извършените от нея престъпления. И което бе прието от обществото без особена съпротива. Това е знак, че ние не се разграничаваме от обезличилия ни комунизъм като политическа и ценностна система. И затова единствено в България е възможно да има „червени” олигарси, Държавна сигурност да си има президент, а Тодор Живков да бъде наследен от възхищаващия се и подражаващ му негов личен телохранител.

Невъзможно е да избягаме от тази своя посткомунистическа идентичност, докато убедено и силно не се отречем от деветосептемврийското насилие и съветските танкове, от престъпленията на комунизма и срамните доказателства за днешната му успешна еволюция. Всеки от нас се нуждае от своя личен Десети ноември. От ясен морален акт, с който да пожелае промяната и да е готов да жертва нещо за нея. Време, средства, стари навици, леност, глупост, предрасъдъци – цената, която всеки от нас задължително трябва да плати лично.  Твърдо убеден, че шейсет и пет години стигат.

Позиция на Справедливост

за стоте дни управление на кабинета Борисов

100 дни Борисов, 100 дни оправдания и милиционерщина

 

Изминаха 100 дни от управлението на Борисов. Време достатъчно за да се разбере, че Борисов:

-няма концепция за управлението, няма управленска програма и не знае какво да прави с властта в една демократична страна. Неговата ГЕРБ не е предвидима в намеренията си и е непрозрачна в действията си. ГЕРБ е еднолично ООД, а не политическа партия, още по-малко пък дясна;

-ще принизи политическия дебат до размяна на обиди и лични нападки, и до замеряне с полицейски разработки и доклади; ще потъпка парламентаризма, възвръщайки стила и методите на работа на Народното събрание от времето на комунизма, което за три месеца прие два закона, обслужващи корпоративни интереси;

-ще се оправдава за всичко със Станишев, но ще изпълнява неговия бюджет, вместо собствените си предизборни обещания;

-няма да потърси отговорност от бившите министри, освен порицание за отсъствие от Народното събрание и истории за розови автомобили, пиано и асансьори,. и няма да посмее да се противопостави на ДПС;

-няма да преследва олигарсите за сделките им с предишната власт, за незаконното забогатяване и превръщането на цели райони във феодални владения, но ще се сговори с тях зад кулисите;

-ще се опита да превърне МВР в репресивен орган по подобие на комунистическата милиция, чрез централизация на службите, въоръжаването им с бойни патрони, следене по Интернет, засекретяване на архивите, увеличаване на щата и финансирането, и премахването на гражданския контрол;

-няма да предприеме нито една законодателна промяна за противодействие на корупцията, а убийствата, отвличанията и взривовете ще продължат така, както и по времето, когато беше Главен секретар на МВР в правителството на НДСВ и ДПС;

-не може да предложи реформи в съдебната система, но ще се опита да я подчини на изпълнителната власт;

-противно на предизборните си обещания ще увеличи имуществените данъци, акцизите и осигурителната тежест, чрез двукратно увеличаване на осигурителния праг;

-ще назначи, колкото се може повече свои хора на държавна служба;

-ще продължи политиката на предшествениците си да реабилитира Държавна сигурност, като назначи бивши служители и сътрудници за министри, областни управители, а други лансира за депутати;

-ще се откаже от предизборните си позиции и ще съдейства активно за реализацията на руските енергийни проекти в България.

Всички изброени факти ни дават основание убедено да заявим, че:

Борисов е сред най – слабите премиери, които демократична България е имала,

изборите смениха лицата, но политиката си остана същата, каквато беше през последните осем години, а Борисов и неговата партия не са алтернатива на тройната коалиция.

ВИЖ КОЙ  (И ЗАЩО)  ГОВОРИ

Иван Груйкин, Гражданска инициатива „Справедливост”

 

Напоследък няма ден без остро изказване в медиите на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов срещу съдебната власт. Това негово поведение не е от вчера. Новото е повишената интензивност на атаките срещу българския съд, от една страна, и от друга – активното включване на премиера в тази атака. Докато в предишните издания на сериала „Цветанов громи съда”  Бойко Борисов предпочиташе покровителствено да покаже „моркова”, след като вицето му е замахнало с тоягата, то сега Борисов очевидно е решил да се възползва максимално от набраната инерция и да не позволи Цветанов еднолично да обере лаврите от ежедневното медийно размазване на съдебната институция.

И друг път съм имал възможност да заявя еднозначното си отношение към управленския тандем Борисов-Цветанов, както и към управляващата „партия” ГЕРБ. Предварително бях убеден, че идването на власт на личния проект на бившия столичен кмет и още по-бивш главен секретар на МВР,  и на хора с ценностните, поведенчески, биографични, експертни и интелектуални характеристики на Борисов и Цветанов, е край на надеждите ни за политическа нормалност и представлява тъжна карикатура на моментното състояние на българската общност. Изминалата година от управлението им потвърди притесненията ми, че посредствеността, скудоумието и комичността на едно управление никога не могат да бъдат само безполезни или забавни – те винаги са изключително опасни и приличат на злокачествено раково образувание, което скоротечно поразява все по-голяма част от тъканите в организма.

Ескалацията на войната на Цветанов и Борисов със съдебната институция е поредното доказателство за това. Методичното и целенасочено действие на първите мъже в изпълнителната власт срещу българския съд е изключително опасно и противоконституционно. Абсолютно недопустимо от основния ни закон е представител на една конституционно регламентирана власт систематично да оказва въздействие и натиск върху друга власт, извън кръга на вменените му със закон актове и действия, в изпълнение на неговите служебни правомощия. Още повече, ако в конкретния случай атаките са по отношение на институция, която по конституция се явява коректив и има санкционни правомощия по отношение на „атакуващата” власт. Правомощията на Министерския съвет са да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите; да осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили; да ръководи изпълнението на държавния бюджет; да организира стопанисването на държавното имущество и т.н. Няма как централната изпълнителна власт да осъществява каквото и да е въздействие върху независимата по конституция съдебна власт, част от която е съдът. Нещо повече – това е конституционно недопустимо и противоречи на принципите на върховенство на закона и разделение на властите. Гражданите могат и трябва да изразяват каквото и да е мнение по отношение на всяка една власт. Но използването на властовия ресурс на една от конституционно конструираните власти, за да се влияе на действията, актовете, мотивацията и ефикасността на друга конституционно дефинирана власт, с изключение на изрично предвидените по Конституция правомощия и възможности, е незаконно и опасно. Обществото и гражданите се нуждаят от съд, който да е напълно независим от МВР и когато се наложи – да бъде коректив на действията на полиция и прокуратура.

При неотдавнашната акция на ГЕРБ  за предсрочно прекратяване правомощията на президента Първанов управляващите изтъкнаха аргументи, че част от изявленията и действията на президента представляват навлизане в конституционните правомощия на законодателната и изпълнителната власт и по този начин се нарушава Конституцията, чрез промяна на заложените в нея баланси и конституционни механизми. Поведението на Цветанов, а вече и на Борисов по отношение на съда,  е идентично с поведението на президента по време на скандала му с министър Дянков, за което бе поискано предсрочното прекратяване на президентските правомощия.

Със своите позиции и изявления срещу съдебната институция премиерът и вицепремиерът отхвърлят цялостната дейност на съда и което е по-важно в случая – заявяват, че ще са и ще бъдат систематична негова опозиция. Борисов и Цветанов не могат да не съзнават, че атакувайки уж отделни, или 5 % от всички съдии, те атакуват съдебната система като цяло. Безспорно тези изявления са политическо говорене, което само по себе си не води до смяна на баланса на властите, но несъмнено едно такова интензивно говорене е в състояние да промени характера на уреденото в Конституцията разделение на властите.

Сигурно е излишно да напомням, че последните изречения са почти дословна перифраза на мотивите към проекторешението на НС за импийчмънт на президента Първанов.

Една от повтаряните от Цветанов мантри е за нереформираната съдебна система. Но реформата на съдебната система е въпрос преди всичко на законодателно (вкл. на конституционно ниво) решение. Т.е. отговорността е на законодателната власт, с други думи – на ГЕРБ. Правомощията на ежедневно оплювания от Цветанов  Висш съдебен съвет (ВСС) са единствено по отношение на администрирането на съдебната система и осигуряването на нейната независимост, но не и по отношение на нейното „реформиране”. За целта управляващите от ГЕРБ трябва да имат правилното разбиране, визията, смелостта, експертния и интелектуален потенциал да го направят. Могат да осъществят конституционна реформа и да направят така, че най-после да се спази конституционния принцип на народния суверенитет и съдебната власт наистина да произтича от народа, както е записано в чл.1 от Конституцията. Т.е. – съдът да престане да бъде любимата играчка, а днес – и любимата изтривалка за оправдание на корумпирани и бездарни политици, без да се знае кой точно е отговорен за нейното конструиране, състояние и дейност. Могат да променят материалния и процесуалния наказателен кодекс и да предпишат (в закона, а не по телевизията) на съда поведението, което се опитват да му вменят като задължение. И да поемат своята отговорност за промените в тези закони. Например да завишат санкциите, да премахнат възможността за споразумение с прокуратурата, да предвидят задължително задържане под стража като мярка за неотклонение и т.н. До сега обаче куражът и широтата на мисълта им се простират до първосигналния рефлекс да демонизират съда в очите на обществото, за да имат оправдание на собствената си управленска и професионална несъстоятелност. Тази прозрачна (и прозаична) цел на милиционерския тандем Борисов – Цветанов, с която те систематично атакуват и се опитват да влияят чрез медиите на съда и неговите актове – да посочат друг виновник за собствената им управленска, експертна и интелектуална несъстоятелност и за предизвестения провал на тяхното управление – ни показва специфичния умисъл на действията им, насочени към постигане на един незаконен по съществото си резултат. Т.е. – незаконно и умишлено Борисов и Цветанов се опитват да постигнат изгодни за себе си резултати – за сметка на медийното обругаване и дискредитиране на съда, чиито актове по конституция са единствената меродавна институционална оценка за работата на МВР. Поради това считам, че тези систематични негативни внушения  и ежедневен натиск от страна на вътрешния министър към съда са очевидно превишаване на неговите права и представляват длъжностно престъпление по чл.282, ал.2 от Наказателния кодекс.

Но за да не си помисли някой, че битката на Цветанов със съда е единствено позиционна, стратегическа, по принцип, и залогът е единствено „народната любов” и неистовото желание за превантивно оправдаване на очаквания управленски провал,  вътрешният министър през изминалата седмица побърза да се намеси и в течащо конкретно наказателно производство. Разбира се, водено не срещу кого да е, а срещу отколешния им (с Бойко) ортак, симпатизант, побратим от същата „кръвна група” и  герой на нашето време  – кметът на Сливен Йордан Лечков. Цветанов обяви на всеослушание, че „процесът, който се води срещу кмета Йордан Лечков е към отшумяване”. Цветан Цветанов заяви, че „правителството много внимателно наблюдава този процес и случващото се в Сливен и изрази надежда процедурите в съда бързо да бъдат решени”.

Какво означава това – че правителството напълно игнорира съда и предварително оневинява „своя човек”, срещу който има повдигнати обвинения за извършени престъпления? И от висотата на властовата си позиция министърът изразява надежда в скорошното оправдаване на разследван за престъпления. Всичко това, съчетано с постоянния натиск и обругаване на съда, показва истинската цел на управляващите – пълно подчиняване на съдебната институция и превръщането й единствено в послушен регистратор на това, което иска партийното и държавно ръководство. Познато до болка, и то отпреди повече от 20 години ………

По стечение на обстоятелствата през същата седмица се озовах в Сливен. След половинчасови безуспешни усилия да стигна до централния хотел на града разбрах на място общото между Борисов, Цветанов и Лечков. Улиците на Сливен приличат на окопи, които съвсем скоро са били зарити. Всъщност някои още не са. Много от тези улици са затворени и няма как, без никакви знаци, да разбереш как да стигнеш до най-високата сграда в града, която виждаш непрекъснато, но все не можеш да се добереш до нея. Тогава си спомних, че копането е стихия не само на Лечков, но и на самия вътрешен министър. Дотолкова, че патронът му и премиер Бойко Борисов обяви с гордост приноса на Цветанов в наказателно-правната наука и практика чрез въвеждане на авангардното процесуално-следствено действие „копане на трупове с багери”. И докато за (фирмите на) Лечков е важно максимално бързо да се разкопае колкото се може повече от града, без да се мисли за живота на хората в него до зариването и за самото зариване, Цветанов и Борисов гледат да измислят колкото се може повече имена на полицейски акции и да ги покажат по телевизията. Без да мислят за тяхното приключване, за доказателствата и за спазването на закона. И защо да го правят, като просто може да обвинят съда и да го принудят да играе тяхната игра. Което и правят ….. Както единият управлява града, така другите управляват държавата – разкопават, където пожелаят (понякога зариват), арестуват, когото си поискат (рядко има осъдени), овладяват все повече и повече бизнес, контролират всичко. Общо е и силовата начало (гръб) на бизнеса им, постепенно еволюирал в най-доходния – управлението на град, на цяла държава. Разбира се, отново силово, както единствено знаят и могат. Но съдът пречи, защото има правото да ги спре и санкционира. Затова трябва да бъде поставен на място.

Още повече, че вдигнатият шум профанизира темата за върховенството на закона, замъглява общата картина и избутва някъде в периферията останалите изключително важни въпроси за едно държавно управление. Въпросите за състоянието на здравеопазването, социално-осигурителните системи, инфраструктурата,  административния капацитет, образованието и т.н.

Изключително важно е да не забравяме, че съдът олицетворява закона. Не полицията, вътрешният министър или самият премиер, които и да са те. Че всички ние сме жизнено заинтересовани в България да има независим от управляващите съд, който да може да санкционира, възпира и наказва и полицията, когато това се наложи, а не обратното. Че много често мудните съдебни процедури, с техните различни инстанции, дори при наличието на отделни компрометирани съдии, са единствената гаранция за върховенството на закона. Така е в правовите държави. А там, където гаранциите за ред и закон са силови и персонални, управлява мафията. Дори когато говори от името на държавата.

Утре 02.06.2011 стартира делото на Гражданска инициатива “Справедливост” срещу такса смет във Варна. Заседанието ще се състои в Административен съд – Варна.

АЕЦ БЕЛЕНЕ – документ разкрива кражби за половин милиард

Гражданска инициатива „Справедливост”

Щети общо за близо половин милиард лева. Това е изводът на старателно укриван одит на проекта АЕЦ „Белене” от края на 2009 г. Документът беше разпространен днес 01.06.2011 от граждански комитет „Не на АЕЦ ‘Белене’”(в който участа и Гражданска инициатива Справедливост) на пресконференция в Народното Събрание. Тази новина не намери място в централните новини на националните български телевизии – позор.

Следва

Mатериал на mediapool.bg:

Според одиторски доклад от средата на 2009 г.
Стотици милиони източени покрай проекта АЕЦ “Белене”
Повече от година прокуратурата чака експертизи за злоупотребите
Йордан Велев
1 Юни 2011

Общо 117 милиона евро за източени от проекта АЕЦ “Белене”, показва одитен доклад, изготвен още през 2009 година от старши одитора на Българския енергиен холдинг Велко Пеев. Той разкрива, че за тази сума, платена от НЕК на различни компании, няма оправдателни документи. Докладът му бе публикуван на сайта на гражданския комитет “Не на “Белене”.

Изводите на одитора кореспондират напълно с разкритията, излезли наяве преди година по време на делото срещу бившия заместник-председател на Българския енергиен холдинг Тенчо Попов.

Най-шокиращият факт от доклада е сделката за стария реактор “Шкода”. Според оценката на международния консултант “БНП” пазарната му цена е за 296 млн. евро. Той обаче е спазарен от НЕК в края на 2007 година за 205 млн. евро, от които към септември 2009 година са платени едва 64 млн. евро. Одиторът не е открил никакви финансови документи за общо 117 млн. евро.

В доклада му е намесено името и на компанията “Бон Марин Холдинг”, която държи договор за транспортирането на ядреното гориво на АЕЦ “Козлодуй” и участва заедно с “Фрапорт” в концесията на летищата във Варна и Бургас.

Отделно от липсата на всякакви документи по тези контракти, плащанията към консултанта по ядрения проект “Парсънс” са надвишили 4 пъти първоначално договорена сума, а от българска страна не са направили никакви постъпки към компанията да ускори работата. По този договор има фактури без имена и подпис на съставители, както и самоволно надписване на суми, които са приети от страна на НЕК.

Одиторът разкрива, че в периода 1989-2007 година за консервацията на АЕЦ “Белене” са платени общо 110 милиона лева (по 6 млн. на година), а тези разходи са оценени като “изключително високи”. Ако всички тези суми бъдат събрани щетите за държавата се приближават стремглаво към половин милиард лева.

“В случая с АЕЦ “Белене” са налице основания да се допусне, че не са били възприети водещи световни практики по учредяване на компания със смесено международно участие, съответстващи на здравата икономическа логика”, се казва в един от изводите на доклада.

Сделката с “Атомстройекспорт”

Първото голямо нарушение от НЕК е допуснато в края на 2007 година, става ясно от доклада. Директорът на българската компания сключва рамково споразумение с “Атомстройекспорт” за продажба на ненужния реактор “Шкода” на 28 ноември, а министърът на енергетика Петър Димитров му разрешава да направи това едва на 13 декември.

С това си действие директорът на НЕК е нарушил директно Правилника за упражняване правата на държавата в държавните дружества, пише проверяващият.

Когато руската компания “Атомстройекспорт“ бе избрана за изпълнител на изработването на техническия проект, изграждането и пускането на централата в експлоатация, част от офертата бе изкупуването на доставеното преди повече от 25 години при първия старт на ядрения проект оборудване. Сред него бе и старият реактор “Шкода“, който руснаците решиха да използват за строежа на руска атомна централа в Калининград.

Одиторът заявява, че има основателни съмнения за двойно плащане за една и съща дейност – обследване на реактора. В крайна сметка почти две години по-късно на 15 септември 2009 година одиторът е разполагал с фактури, че “Атомстройекспорт” е договорила и фактурирала с НЕК плащане на едва 87.6 млн. евро за оборудването.

Одиторът е установил, че от тях по сметките на българското дружество са преведени едва 64 милиона евро. От предприятието “Белене” и БЕХ са го уверили, че предстои плащане на други 23.6 милиона евро, но не става ясно дали е това е направено.

Оправдателни документи за остатъка от 117 милиона евро обаче напълно липсват. В одитният доклад се споменава, че 40.2 милиона евро от тези пари е трябвало да бъдат платени на компанията “Бон Марин Лоджистик Варна” ЕАД, която е трябвало да оправи митническите такси. Към момента на одита обаче фирмата не е представила никакви документи за направените разходи. Ако българската страна се е съгласила да плати целия превоз на оборудването, което се подразбира, то реакторът реално е бил спазарен за 165 млн. евро – 131 млн. евро под пазарната му оценка.

“Бон Марин Лоджистик Варна” ЕАД е дружество част от “Бон Марин Холдинг”, чийто директор е крупният варненския бизнесмен Георги Бонин. Първата голяма сделка с държавата е през 2006 година, когато в консорциум с германската компания “Фрапорт”, “Бон Марин” спечелва търга за концесионирането на летищата във Варна и Бургас. През 2008 година компанията печели договор за транспортиране в Русия на отработеното ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй”. През същата година компанията влиза и в проекта АЕЦ “Белене”, след като подписва договор с “Атомстройекспорт” за пълно транспортно осигуряване на строителството на централата. По същото време “Бон Марин” сключва договор с НЕК за “пълно митническо представителство” на електрическата компания.

Договорът с “Парсънс”

Одитният доклад установява, че през 2005 година с консултанта “Парсънс” е сключен договор за 16.8 млн. евро, а в крайна сметка до 2009 година по него с допълнителните споразумения са платени общо 69.8 милиона евро.

Според одитора още при подписване на договора “Парсънс” не са оценили истинската сложност на проекта и собствените си възможности. НЕК от своя страна не са настоявали пред консултанта работата да се приключи в срок, вследствие на което са платени 53 милиона евро в повече.

На всичкото отгоре част от фактурите, издавани от “Парсънс”, не са попълвани според българското законодателство – липсват имена и подписи на техните съставители. В НЕК са приемали и надплащане по фактури на “Парсънс”, от което българската компания е загубила 174 000 евро през юни 2009 година.

Главният прокурор: Има заведени дела, но експертизите се бавят

Преди текстът на одитния доклад да се появи в интернет главният прокурор Борис Велчев съобщи, че има две образувани дела по доклада на бившия заместник-председател на Българския енергиен холдинг Тенчо Попов за корупцията в НЕК. Едното е за “Цанков камък”, а другото е за поръчките за АЕЦ “Белене”. С уговорката, че няма да коментира конкретни дела, главният прокурор добави единствено, че са назначени експертизи, които още не са готови.

По-късно от прокуратурата разпространиха малко по-подробна информация, в която се съобщава, че информацията е постъпила от премиера Бойко Борисов към Велчев на 22 март 2010 година. Делото за “Белене” е образувано на 25 март, а за “Цанков камък” на 29 март. По тези дела са назначени финансово-счетоводни експертизи, които все още се чакат. Производствата се водят срещу неизвестен извършител от ръководството на НЕК.

За наличието на доклад от Тенчо Попов до премиера се разбра по време на делото за т. н. абсолютен престъпник. В този процес подсъдими за даване и уреждане на подкуп са бившият военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и самият Попов.

В едно от изслушаните пред съда специални разузнавателни средства (СРС) се чува как Попов обяснява в тесен приятелски кръг за “наглото крадене” на “стотици милиони” от проекта за втората атомна централа. По този повод Борисов заяви, че не разбира защо при “видни” нарушения прокуратурата още не е образувала дела.

Докладът:

doklad_1

ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА „СПРАВЕДЛИВОСТ”

ПО ПОВОД ИЗБОРА НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Пред очите на всички ни Висшият съдебен съвет избра за председател на Софийския градски съд човек, който изобщо не би трябвало да участва в състезанието. Поради близките си отношения с министъра на вътрешните работи, поради недостатъчния си опит като съдия и незаконния начин, по който е назначена в същия този съд преди години. Не само защото в конституцията е записан принципът на разделение на властите, недопускащ всякаква възможност за намеса на изпълнителната власт в работата на съдебната, но и поради очевидния натиск на управляващото мнозинство непременно да бъде избрана близката на министър Цветанов съдия Янева.

Цяла България научи, че Янева е близка на Цветанов и парламентарното мнозинство ще „лобира” за нея, независимо от извънредно скромния й опит като съдия. Това дори не се отричаше. За да няма никакво съмнение и за да няма никакви илюзии и грешки, оглавилият по същия неморален и незаконен начин Върховния административен съд – съдия Георги Колев – изрично заяви, че „от гледна точка на днешното развитие е по-подходяща кандидатурата на Янева”. И без никакво неудобство или срам – съдия Янева беше избрана – независимо от липсата на опит, на смислена концепция и въпреки категоричното мнение на съдиите, масово подкрепили съдия Цанова.

Безотговорните (в смисъл – не отговарят пред никого, не и не само в този смисъл) кадровици на родната Темида направиха нова решителна стъпка към пълното обезличаване и подчиняване на българския съд на изпълнителната власт. Така, както вече окончтелно приключиха с Върховния административен и много от окръжните съдилища. Резултатът – ВАС отхвърля почти всички жалби срещу актове на правителството и на министрите, а много от окръжните съдилища уважават безпрекословно всички искания на Прокуратурата – също отдавна „пристанала” на управляващите.

Този пореден акт на унижаване на българския съд и рушенето на крехките остатъци от независимо правосъдие в страната поставят със страшна сила въпроса за незабавна и безкомпромисна съдебна реформа, за необходимостта от нов начин на овластяване и кариерно развитие на българските съдии. Което явно няма как да се случи при мандата на хора с професионалния, морален и интелектуален кръгозор на настоящите български управници.

Знаете ли, сигурно няма млад човек в тая скапана държава, който да не е поискал да избяга и да не се върне повече. Причини много – липса на работа, липса на реализация, ниски заплати… И мен ме е обхващало неудържимо желание да избягам. Но това, което най-много ме вбесява тук е, че нямаме права. Нямаме право дори да живеем. Животът ни не струва нищо.

Това е държавата, в която крадците и убийците си плащат за да вършат своите престъпления. Държавата ги глобява, прибира парите и ги пуска за да продължават да си правят каквото поискат.

Това е държавата, в която няма правосъдие. Тук най-големите престъпници се издигат във властта, вършат немислими безчинства, а съдията и прокурора кротко свиват рамене защото знаят, че са напълно зависими от управляващите. Ами нали те са ги поставили на този пост. И това не е случайно. Никой не реже клона, на който седи.

Тук заплатите са най-ниски в цяла Европа, но затова пък плащаме най-високи цени за жизнено важни стоки. А тези стоки са направени специално за нас – с най-ниско качество, с най- много отрови и химикали, с напълно променен състав, абсолютно недопустими на европейския пазар. Като за хора от трета категория, които нямат право да бъдат здрави.

Това е държавата,  която взима над 70% от нашите доходи за огромния си административен апарат, който не може да свърши нищо.

Това е държавата, в която пенсионерите свирят по улиците, продават китка цветя, плетени терлички или просто обикалят по кофите.

Това е държавата, в която хиляди пияни шофьори карат спокойно по улиците. Някои от тях причиняват катастрофи, убиват хора, но какво от това! Повечето дори не стигат до затвор. Защото животът ни е евтина стока.

Това е държавата, която те осъжда ако се защитиш с огнестрелно оръжие срещу крадците, влезли в дома ти. Защото животът ти не струва нищо.

Това е държавата, в която и децата започнаха да се избиват помежду си. Мотивът винаги е един и същ- завист. И децата разбраха, че човешкия живот в България не струва нищо, но това да си красив, известен или да имаш малко злато – виж това вече е важно.

Това е държавата, в която се движат допотопни автобуси, развалят се посред пътя и прегазват хората. Защо държавата да забранява старите и негодни автобуси, след като живота на тези хора не я интересува.

Това е държавата, в която старият влак се запалва и хората вътре изгарят живи.

Това е държавата, в която стотици хора загинаха от лошата пътната настилка. Защото държавата е твърде заета да прави нови ултра модерни сгради и спортни зали.

Тук в една национална телевизия няколко пъти се пуска запис, правен със скрита камера, който показва как на политическо събрание на Герб, управляващите обучават своите последователи как да фалшифицират изборите. Реакция няма – нито в обществото, нито в съда. Хората свикнаха с корупцията, отчаяха се и вече не мислят, че нещо зависи от тях. А съдът – той е твърде зает с делото за откраднатата кокошка.

Тук животът ми струва 5 лв. Толкова струва запълването на една дупка.

Гражданска инициатива Справедливост

Любомира Вълчева,  Гражданска инициатива „Справедливост”

 

 

България е християнска държава.

Да! Няма проблем! Ние ще я оставим да се нарича християнска. Дори ще прокараме и вероучение в училищата. Ще пратим Бойко Борисов и агент Гоце да палят свещи на празници. На всеки православен празник ще казваме по новините кой езически обичай се свързва с този празник. Да, защото на всеки празник ние си имаме езически еквивалент. Важното е народът да следва „правилата”.

 

На този ден се прави курбан за здраве, на този ден се боядисват яйца, на този ден се пече питка, на този ден не се реже с ножица, на този ден се сервират нечетен брой ястия. Ако сте болни – отидете при еди-коя си икона или при еди-кой си извор, ако сте бездетни спете в еди-коя си църква. За какво ли ни е Бог след като имаме всички тези български традиции и обичаи? Какво като са езически, те са нашето наследство. Те ни правят уникални. Вие си пейте на старославянски и си палете свещите, но оставете политиката, икономиката и обществения живот на нас. Вярата е мистична и няма нищо общо с практиката. И ние българите повярвахме в това.

 

Но да направим сега една историческа равносметка.  Едни от най-великите, най-успешните, най-богатите и най-свободните държави са изградени на базата на християнския мироглед. Дори конституцията на САЩ е написана на основа на Божия закон. В своя труд „Протестантската етика и духът на капитализма”, социологът Макс Вебер ясно показва как икономиката в западните страни процъфтява благодарение на християнският морал, спестовността и дългосрочната визия на пуританите.

 

Християнството е дясно по презумпция. То издига върховенството на закона и свободата на индивида. Пред закона всички са равни. Християнството признава, че макар и равни пред закона, всички хора се раждат различни, с различни способности и умения. Едни са по-работливи и по-мъдри, ето защо те са по-успешни от други и натрупват повече материални блага. И в това няма нищо лошо! Този, който е казал, че комунизма се родее с християнството, не е чел и един ред от Библията. Взимането от едни и даването на други в Библията се нарича кражба. Съвсем друго нещо е благотворителността – грижата към сирачето и вдовицата, към тези, които са ощетени от живота.

Християнството посочва като най-голямо престъпление престъплението срещу личността. Ето защо убийството се наказва със смърт. Християнството издига семейството като основна градивна частица на обществото и го натоварва със задачата да „възпита децата си отрано в правилния път, за да не се отклонят от него дори когато остареят”.

 

Комунистите, макар и атеисти, прекрасно разбираха силата на Вярата, на истинската Църква. И направиха всичко, за да ги подчинят и разбият. Задайте си въпроса – защо ДС внедрява свои членове в най-висшата църковна йерархия? Защото добре знае приказката „Вържи попа за да ти е мирно селото”. По време на османското владичество, църквата е била независима и силна – тя е обединявала хората. По време на комунизма тя е завзета отвътре и почти унищожена. Защото социалистическата държава-тиранин знае колко силно е оръжието на църквата. Днес така наречената демократична държава се опитва да унищожи това, което комунизмът не успя. Някога най-значимите и най-престижните професии в обществото са били тези на учителя и на свещеника. Днес българската държава се опитва с всички средства да принизи и омаловажи тези професии, като ги обрича на мизерия. Тя се подиграва с техния труд и с тяхната значимост.

 

И ето днес църквата  е безгласна буква, която няма никакво отношение към обществения живот.  Някой знае ли какво е отношението на църквата към държавата? Към семейството? Към бизнеса? Към икономиката? Към политиката? По-добре е да не знаем. Важното е да си боядисаме яйцата.

 

Резултатът – умопомрачение. Тирания. Морален упадък. Срив в икономиката. Неефективна политика.

Защо държавата затъпява децата ни? Защо разрушава моралните ценности? Защо убива работливия човек?

За да може да лансира на политическата сцена месии като Симеон Сакскобургготски или очевидно неграмотни субкултурни субекти като Бойко Борисов. За да може същия субект да се показва по 2343446565 пъти по телевизията и да лъже за това как България излиза от кризата и как строежа на магистралите тече с пълна сила, как у нас се живее добре, а в Румъния са изостанали и ни дишат праха.

Или най-просто казано – за да има ПЪЛЕН контрол над умовете, над обществото, над икономиката. Това се нарича Тоталитаризъм. Дали нашето общество от прехода насам е извървяло някакъв път по посока на дясната политическа визия или само се заблуждаваме? Ето това се питам аз.

 

Ние от “Справедливост” издигаме християнските ценности в обществото. Издигаме върховенството на закона. Издигаме личната свобода. Издигаме семейството като основна ценност. Бог, семейство, частна собственост – забравените ценности, които България трябва да си върне.

Иван Груйкин

Гражданска инициатива „Справедливост”

 

В последните месеци натрапчиво се налага усещането, че Бойко Борисов и неговото управление са изправени пред изключителни проблеми. За професионалните наблюдатели това е ясно отдавна, но бързо радикализиралото се анти-Бойко и анти-ГЕРБ говорене на политолози, социолози и журналисти  прави силно впечатление и предвещава скорошна развръзка. Пълна липса на управленски идеи, огромни пробойни в приходната част на бюджета, явен провал в битката с престъпността  и корупцията, опасна за гражданите полиция, безпомощна (огромна) администрация, изчерпан външнополитически кредит на доверие, лично компрометиране на премиера и вътрешния министър в корупционни действия (независимо от замазването в медиите), все по-видимо обедняване на българите, задълбочаващо се усещане за лъжа, несигурност и несправедливост – всичко това оттук нататък е невъзможно да бъде компенсирано с нови пиар акции и медийна пропаганда.

 

Всъщност, случва се неизбежното. Още при сформирането на кабинета „Борисов” от Справедливост публично заявихме, че възлагането на каквито и да е надежди на ГЕРБ  е абсурдно и означава „окончателно изчезване на остатъците от политическа нормалност в България”. С болка констатирахме, че самият премиер и личният му политически проект представляват „тъжна карикатура на моментното състояние на българската общност”. Съпротивлявахме се на „колективната амнезия и загубата на слух, зрение, на чувство за приличие и достойнство”, демонстрирани в отношението на медии и анализатори към Борисов и управляващата партия. Предупредихме съучастниците от Синята коалиция и Атака, че и заедно с Бойко Борисов няма да направят нищо, след като преди това в продължение на четири години на откровено престъпно и провалено управление на тройната коалиция не можаха да направят каквото и да е смислено политическо действие, освен собственото си политическо оцеляване.

 

На шестия месец от управлението на правителството отбелязяхме, че „вече не всички обичат Бойко”. Мнозина бяха започнали да се замислят върху показността на гръмките обвинения и закани към тройната коалиция, да са критични към огромното изобилие на информация за фрапиращи злоупотреби, извършени от представители на предишното управление. Малцина запомниха шумно обявените „57 конкретни мерки на правителството в областта на правосъдието и вътрешния ред”, които  самите управляващи бързо предпочетоха да забравят. Но с приетите изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за електронните съобщения управляващите надминаха всички очаквания за милиционерски уклон в законодателната си дейност. Застрашени бяха основни граждански свободи, започна безконтролно подслушване и следене на хора, законът се погазваше все по-често и по-дълбоко.  Гръмко обявяваните полицейски акции без изключение катастрофираха в съда, който пък по правило беше обявяван от управляващите като основна пречка за триумфа им над престъпността, организираната престъпност и корупцията. Сривът в системата на здравеопазването е очевиден, а смените на министри – отчаян опит за печелене на време. Бизнесът изнемогва и се задушава с чиновническо безхаберие и откровен рекет, българите видимо обедняват. Стопяването на нацията продължава, а желаещите да напуснат страната се увеличава драстично. Въпреки целенасочената проправителствена пропаганда у все повече хора се затвърждава усещането за лъжливото представяне на една паралелна действителност, нямаща нищо общо с истинския дневен ред на България.

 

В края на миналата година за нас в „Справедливост” вече беше безпощадно ясно, че Борисов и ГЕРБ ни водят към катастрофа. Това ни даде повод през ноември 2010 г. да проведем и публично обсъждане на поставения по-горе въпрос – „Накъде след Бойко Борисов”. Постоянството на констатациите ни, правени през цялото това време, абсурдността на приемането, че Борисов е в състояние да води страната като министър-председател, и предизвестената катастрофа на ГЕРБ-овото управление  тогава се споделяха от малцина. Трудно беше да се повярва, че хора с политически, управленски и професионален опит не могат да видят това, което за едни обикновени граждани беше повече от очевидно. Съучастието на действащия като единен организъм управленски картел (по Цветозар Томов), включващ управляващи и опозиция, прокуратура и съд, медии и анализатори,  затвърди извода ни за окончателно мафиотизиране на властта, действаща в своя собствена изгода на гърба на все по-дезориентираните граждани. Граждани, за които и сега, и след Бойко Борисов, очевидно не съществува никаква политическа или друга обществена алтернатива – освен самите граждани.

 

На пръв поглед тази алтернатива е без шансове. Нова сериозна политическа партия се прави много трудно и е изключително скъпо, ключовият достъп до медиите е изцяло контролиран от управляващия картел, полицията и прокуратурата могат лесно да намерят проблем там, където такъв не съществува – ако се наложи…. Подслушването и следенето са се превърнали в норма и са практически безконтролни, хората са обезкуражени и невярващи, все по-смачкани и зависими в борбата си за оцеляване. Властта на картела е извън и над закона. Ако не беше така, Борисов трябваше да е арестуван и разследван за длъжностно престъпление (осуетяване на митническо разследване), Цветанов трябваше да е със запорирано имущество (апартаменти) и също разследван, и двамата – отстранени от постовете си. Така, както преди повече от двадесет и две години никой не допускаше, че Тодор Живков и неговото обкръжение могат да бъдат арестувани и съдени, така и днес никой не очаква Борисов и Цветанов, Доган и Петков, Филчев и Сидеров да бъдат арестувани  и съдени (независимо че последният може и да бъде пожертван след поредните му изстъпления). Ако имаше истински и независими от властта съд и прокуратура, които да налагат законност и справедливост, безумната кражба АЕЦ „Белене” никога нямаше да тръгне (като изначално незаконен проект), а руската мафия нямаше да контролира ключови сектори на българската икономика. Нелегитимна – над и извън закона (макар и формално законна) власт – както преди 1989-та година.

 

Но има нещо, което може да обърка сметките на картела. Усещането за лъжа и подмяна, за несправедливост и кражба, за нелигитимна власт, за безперспективност и обреченост,  може да отпуши духа, вкаран отново в бутилката през последните двадесет и две години. Моралният бунт, възпламенен от потъпканото достойнство и кражбата на бъдеще, помете и по-силни управленски картели в Египет и Тунис, на път е да го направи в Сирия и Йемен, вече промени Либия. Подобен морален бунт, макар и в съвсем друга среда,  днес пълни площадите на големите испански градове.

 

Това може да се случи  и тук. Не, не е вярно, че българинът е различен и това няма да стане. Това е хипотеза, която изцяло устройва картела.

 

Въпрос на здрав разум, на инстинкт за самосъхранение, на почтеност и достойнство   е да я опровергаем.