Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

/27 години по-късно/

Гражданите на щата ,  например –Вашингтон - срещу Н-ския нарушител на закона.Така се откриват съдебните заседания по наказателни дела в страната  претендираща все още за такава с най-ефективно правораздаване.

Този словесен израз е метафора на сключения обществен договор между гражданите и държавата, по силата на който интересите на държавата и на американския  гражданин съвпадат.

В българските условия през 2016 година ,подобна теза граничи с гротеска. Затова и изразът придобива съвсем друг вид: „Гражданинът  на България срещу Държавата”.

От месец май до края на м. септември 2015 г. от Николай  Ганчев Колев- Босия, подкрепян от неколцина съмишленици проведе така нар. „Доматен протест” срещу бездействието на депутатите от  Народното събрание по сигналите за корупция в изпълнителната власт – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и Министерството на транспорта , свързана с безогледната и масова продажба на шофьорски книжки на негодни за това лица – основен фактор  за безумието по българските пътуща ,водещо до избиването на над 1000  и осакатяванета на над 10 000 български граждани годишно.

Вместо очаквана нормална реакция на „държавниците”, срещу  Босия бе хвърлена цялата репресивна машина на държавата:

-  Специализираното подразделение за охрана на обществения ред  при СДВР- с началник комисар Марин Маринов,

-Първо РУП – с началник  комисар Бонев,

-  Инспектората на Столична община -  с кмет  Йорданка Фандъкова,

- Софийска районна прокуратура-  в лицето на прокурор Кр. Нейчева,

-Софийски районен съд -в лицето на съдия Парпулова

Тези структури и длъжностни лица действаха като стройна и добре смазана машина за респектиране и смачкване на  опитите на българските граждани да протестират против своеволията на самозабравилия се политически елит, струващо човешки животи.

Действията им, прикрити под булото на „за запазване на реда” бяха свързани с издаването на десетки наказателни актове срещу всеки гражданин посмял да вдигне глас  в защита на конституционните си права – в т.ч. и на живот и сигурност.

Последва съдебна сага, която към края на 2016 година е вече почти приключена. Най-неочаквано за вдъхновителите и изпълнителите на поръчките за саморазправа тя приключи с пълно фиаско за... „Държавата”.  Оказа се, че съдът, макар и с отделни „гнили ябълки „ в него, все още не е пречупен .Цифрите са красноречиви:

-15 дела пред Административен съд – София-град  срещу Заповеди на ОСПС при СДВР за задържане за 24 часа на участниците в протестите: 12 отменени, като издадени в нарушения на закона и  Конституцията / три от делата  не са приключени/

-10 административно-наказателни дела пред Софийски районен съд срещу Заповеди за налагане на глоби от Директора  на инспектората при Столична община за нарушения на „Наредбата за управление на отпадъци...” за „замърсяване на района до входа на Народното събрание с..1 до 3 домата?! „ : 9 /девет/ отменени заповеди ,като издадени в нарушение на закона и Конституцията /десетото дело не е приключено/

-6 дела пред Софийски районен съд срещу заповеди на Началника на първо РУП – СДВР – Бонев, за налагане на глоби по ЗМВР за нарушения на обществения ред 6  /шест/отменени като издадени в нарушение на закона и конституцията

-1/едно/ дело по УБДХ  срещу Николай Ганчев Колев – Босия пред СРС – оправдан.

/С решение на СГС е отменено първоинстанционното решение на съдия Парпулова от районния съд и той е признат за невиновен в извършване на хулиганска проява/ .

Какъв е наказателноправния аспект на резултата от 30-те административни и административно-наказателни дела и какво прави българската Прокуратура?

- Длъжностните лица от СДВР в т.ч. и Началника на СДВР, Началника на Първо РУП, Директора на Столичния инспекторат, респ. Кметът на Столична община, умишлено са нарушили законите и Конституцията, издавайки /или допускайки издаването/ на незаконните си актове. С тях те са нарушили основни конституционни права на български граждани. А по този начин са компрометирали обществения договор между  тях и държавата, чийто правен израз е Конституцията на Република България. Доказателство за явния пряк умисъл за извършване на тези престъпления е факта, че с изключение на 2 дела, решенията по тях дори не се обжалвани от административните органи, въпреки негативния за тях резултат от първата инстанция.

Въпреки обаче, че се касае до тежки престъпления извършени от отговорни длъжностни лица, чиито имена са добре известни , Прокуратурата ...мълчи. Нещо повече:

За нея е без значение,  че 10 /десет/ състава на два български съда- Административен съд – София-град и Софийски районен съд, определиха протестите на 9.09.2015 г. като напълно законни . Известната от 27 години насам,  с особения си прочит на закона, българска Прокуратура  - този път в лицето на прокурора от СРП – Кр. Нейчева, внесе през м. декември 2016 г. /след    „тежко и продължително” едногодишно разследване/ , обвинителен акт срещу Босия и остналите четирима задържани./На 22.02.2016 г. в съдебната сграда на Районния съд на „Римската стена”,  се открива началото на прокурорския героичен епос!?/...

Всички описани по-горе факти и обстоятелства бяха представени на 30.12.2016 г. на организираната от Николай Ганчев Колев – Босия на организираната  пресконференция в БТА.

На тази пресконференция не се отзова представител на нито една обществена медия...

Иначе от 10.11.1989 година изминаха вече 27 години...

Адв. Диньо Бозаджиев

На този въпрос следва да отговори Върховния административен съд по образуваното пред него административно дело по жалбата на Гражданска инициатива „СПРАВЕДЛИВОСТ“ срещу: „Единната методика по приложението на принципа  за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища”, приета от Висшия съдебен съвет с решение по протокол № 57/04.12.2014 г., изм. с решение по протокол № 13/19.03.2015 г.

На 8 септември 2016 г. ГИ „Справедливост” депозира пред ВАС жалба срещу  административния акт уреждащ приложението на чл. 9 от Закона за съдебната власт.

Мотиви:

Обжалваният административен акт противоречи на чл. 9 от ЗСВ, чл. 133 от Конституцията на Република България  и на чл. 6 от ЕКЗПЧ (Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи).

ЕКЗПЧ задължава страните, подписали я, да гарантират на своите граждани правото на справедлив съдебен процес. А това право е неразривно свързано с правото му да бъде изправен пред съд, създаден в съответствие със закона. В светлината на върховенството на правото ЕСЗПЧ счита, че „съдът” винаги трябва да бъде създаден в съответствие със закона, тъй като в противен случай той не би имал необходимата за едно демократично общество легитимност да решава отделните дела.

ЕСЗПЧ (Европейският съд за защита правата на човека) изрично сочи, че страните, в които законодателството е кодифицирано, организацията на съдебната власт не може да бъде оставена на усмотрението на съдебните органи. Освен това делегирането на правомощия по организацията на съдебната власт е допустимо, само при условие, че тази възможност е предвидена във вътрешното законодателство на страната, включително в относимите разпоредби на Конституцията.

Такова оправомощаване няма в българското законодателство. Регламентацията е направена в ЗСВ. Чл. 9 от него е посочил как става това – „Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.“

С приетите „Единни правила...”  на практика ВСС не само  дописва закона, но нещо повече – променя до голяма степен целия му законодателен замисъл и правна логика.

Нещо повече, тези правила противоречат на ЗСВ, тъй като в него не е предвидена възможност на ВСС да оправомощава административните ръководители на съдилищата, респективно прокуратурите и следствените служби за осъществяване на дейности  по организацията на разпределението на делата.

С тази порочна практика, която се основава не на закона, а на „Единните правила.....” „де факто” организацията на тази важна дейност се извършва не по силата на ЗСВ, а по личното  усмотрение на съдебната номенклатура – с всички произтичащи от това корупционни възможности. Това до голяма степен обяснява причините за епичните битки на „фактори” и „лобита” при избора на ръководителите на съдилищата и прокуратурите от ВСС.

С обжалвания административен акт, ВСС на практика е дерогирал действието на Закона за съдебната власт. По този начин замисленият като важен лост срещу корупцията в Съдебната система, принцип на случайното разпределeние на делата, фактически не  функционира.

Гражданска инициатива Справедливост спечели окончателно делото за такса смет в община Благоевград. Следва решението на ВАС.

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебнозаседание на тринадесети юни в състав:

при секретар	Боряна Георгиева	и с участието
на прокурора	Лиляна Кръстанова	изслуша докладваното
от съдията	СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 12997/2015.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Б., [населено място], пл. [улица] № [номер] срещу Решение №1028 от 29.06.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №60/2015 г.
С обжалваното решение съдът отменил Решение №760 по Протокол №16 от 19.12.2014 г. на Общинския съвет [населено място] в частта по т. 1.4., Раздел І от Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от [община].
І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – Общинският съвет [населено място], счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.
Счита, че съдът постановил решението си по една недопустима жалба. Жалбата на Л. З. Г. е подадена след изтичане на срока за обжалване.
Алтернативно счита, че съдът неправилно определил характера на оспорения акт като общ административен, а не като нормативен административен. Сочи, че Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от [община] (Тарифата), не е самостоятелен акт, а е част от нормативен административен акт – Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредбата). С оглед на това Решение №760 на общинския съвет изменя нормативен административен акт. Сочи също, че Тарифата няма еднократно правно действие, защото общинският съвет няма законовото задължение да определя конкретните размери на такси и цени на услуги, които предоставя, всяка година. Задължението на общинския съвет по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е задължение за приемане на план-сметка, но нейното приемане не води винаги до необходимост от изменение на размера на таксата за битови отпадъци. Позовава се на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ.
Счита за неправилни изводите на съда за липса на мотиви за приемане на оспореното решение. Съдът не отчел предвидената в закона компетентност на общинския съвет да определи размера на таксата – чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ. При изведените правни мотиви съдът не отчел, че таксата се установява със закон, а какъв да бъде конкретният размер на таксата, при условие че е определен в границите на закона, е въпрос на преценка на общинския съвет, която не подлежи на съдебен контрол.
Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати съдебното производство, алтернативно – да отмени решението и да отхвърли жалбата на Л. З. Г. Касаторът се представлява от адв. Теодор Тошев, Адвокатска колегия, [населено място].
2. Ответникът по касационната жалба – Л. З. Г., счита същата за неоснователна. Неоснователен е доводът досежно вида на оспорения акт. Съдът правилно определил характера на акта – общ административен. Правилен е и извода на съда, че в проекта за изменение на Тарифата няма съображения за запазване на старите размери на Тарифата. Правилни и обосновани са изводите на съда за допуснато от органа нарушение на чл. 69 и 70 АПК. Общинският съвет не обсъдил неговото и на И. М. предложение.
Неправилни счита позоваванията от касатора на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, както и на предоставената на общинския съвет възможност да определя размера на местните такси, но по ред, установен със закон. 
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Илияна Христова, Адвокатска колегия, [населено място].
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нищожност на съдебното решение – постановено е от незаконен състав. Предмет на съдебното решение е Решение №760, с което е определен размера на таксата за битови отпадъци в Тарифата към Наредбата. Тарифата е неразделна част от Наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на разпоредби от по-висока степен. Съгласно чл. 191, ал. 2 АПК нормативните актове на общинските съвети се обжалват пред административния съд, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. В случая делото е разгледано в състав от едни съдия, поради което е нищожно.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. На 03.12.2014 г. кметът на [община] внесъл в общинския съвет предложение, вх. №60-00-591, за изменение на Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от [община] към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община]. В предложението кметът изложил мотиви за неприложимостта на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и направил предложение размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия да бъде 6, 5 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка – т. 1.4, Раздел І.
2. На 03.12.2014 г. предложението на кмета на общината било публикувано на интернет страницата на общината.
3. Предложението на кмета било разгледано от постоянните комисии на общинския съвет, които дали положително становище.
4. На 17.12.2014 г. И. Е. М. и Л. З. Г. подали до кмета на общината предложение за изменение на т.1.4, Раздел І от предложението за изменение на Тарифата от 6, 5 промила на 5, 00 промила.
5. На 19.12.2014 г. общинският съвет, при състав от 37 общински съветници, от които присъствали 35, приел, след поименно гласуване с 25 „за“, 7 „против“ и 3 „въздържал се“, с Решение №760 предложението на кмета на общината.
6. На 19.12.2014 г. общинският съвет, при състав от 37 общински съветници, от които присъствали 35, приел, след поименно гласуване с 24 „за“, 0 „против“ и 11 „въздържал се“, Решение №759, с което одобрил план-сметката за разходите по чл. 66 ЗМДТ за 2015 г.
7. На 09.01.2015 г. Решение №760 било публикувано на интернет страницата на общинския съвет. 
8. На 26.01.2015 г. Л. З. Г., собственик на недвижим имот, находящ в [населено място] и представляващ магазин – нотариален акт №127, том 6, дело №1911/1997 г., оспорил Решение №760 в частта по т. 1.4., раздел І.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че е сезиран с допустимо искане съгласно чл. 179 АПК.
Приел, че оспореното решение е общ административен акт, прието е от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът нарушил чл. 66, ал. 1 и 2 и чл. 69 АПК – не спазил изискванията за уведомяване и за формите на участие на обществеността. Нарушил и чл. 71 АПК, тъй като не обсъдил постъпилите предложения. 
Съдът приел, че Решение №760 е постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като мотиви за невъзможността да се приложи чл. 67, ал. 1 ЗМДТ не се съдържат в пълния протокол по приемане на решението, а единствено в предложението на кмета. Наред с това мотивите на кмета – необходимост от значителни инвестиции в техника и човешки ресурс, което щяло да доведе до увеличаване на размера на таксата, не може да бъде прието за мотиви за невъзможността да се приложи чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Приемането на тези мотиви би значело липсата на технически средства и установената организация за събиране на отпадъци винаги да бъде основание за неприлагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.
Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на Решение №760 в оспорената част по т. 1.4, раздел І, и го отменил.
Този извод на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно. Доводът, който поддържа за недопустимост на решението е поради просрочие на жалбата, а доводите за порока неправилност – поради неправилно определен характер на оспореното решение, неправилни изводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и за немотивираност на акта.
1. По твърдението за недопустимост на съдебното решение:
Касаторът счита, че съдебното решение е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по една просрочена жалба. Този довод е неоснователен.
Видно от доказателствата по делото Решение №760 е обявено на интернет страницата на общинския съвет на 09.01.2015 г. Жалбата на г-н Г. е подадена на 26.01.2015 г. Съгласно чл. 179, ал. 1 АПК жалбата срещу общ административен акт се подава в четиринадесетдневен срок от конкретното съобщаване на съответното лице, участвало в производството, или в едномесечен срок от съобщаването. В случая е безспорно, че Решение №760 не е съобщено лично на г-н Г., а съобщението е извършено чрез публикуване на интернет страницата на общинския съвет. С оглед на това приложим в случая е едномесечния срок за обжалване на акта. Видно от доказателствата по делото този срок е спазен, поради което решението на съда не е постановено по недопустима жалба.
2. По твърдението за неправилност съдебното решение:
Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост като доводите, които излага налагат тяхното съвместно разглеждане.
а) по характера на Решение №760:
Касаторът счита Решение №760 за нормативен административен акт. Този негов довод е неоснователен.
Видно от доказателствата по делото – предложението на кмета на общината до общинския съвет, оспореното Решение №760 е прието на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Както правилно приел съдът, решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ не е нормативен административен акт. Такъв е Наредбата, която се издава по законовата делегация на чл. 9 ЗМДТ. Решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ регламентира обществени отношения и се изпълнява за съответната календарна година, поради което разкрива белезите на акт по смисъла на чл. 65 АПК. 
Факта, че в случая решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е инкорпорирано в Наредбата не променя характера на акта. Такава промяна не настъпва и поради факта, че общинският съвет с различни решения приел план-сметката на общината за разходите за такса за битови отпадъци за 2015 г. и конкретния размер на таксата за 2015 г. Не наименованието на акта, а неговото съдържание определят правното му действие. 
С оглед на горното изводът на съда досежно характера на оспореното Решение №760 е правилен. 
б) по допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила:
Видно от доказателствата по делото уведомяването за откриване на административното производство по издаване на общ административен акт е станало чрез публикуването на интернет страницата на общината на предложението на кмета до общинския съвет. В уведомлението не са посочени възможните форми на участие на заинтересованите лица, което както приел и съдът, е нарушение на чл. 69, ал. 1 АПК. Органът не предоставил и визирания в чл. 69, ал. 2 АПК срок на заинтересованите лица за участие в производството – уведомлението е публикувано на 03.12.2014 г., а Решение №760 е прието на 19.12.2014 г. По делото няма доказателства органът да е спазил и разпоредбата на чл. 71 АПК, тъй като постъпилото предложение на г-н Г. и на г-н М. не било обсъдено нито от комисиите на общинския съвет, нито от самия общински съвет.
С оглед на горното обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила. Тези нарушения са съществени, тъй като са на разпоредби, гаранция за правата на лицата, засегнати от издадения акт.
в) по съответствието на Решение №760 с материалноправните разпоредби:
Съдът приел, че Решение №760 не съдържа мотиви за невъзможността от приложение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Вярно е, че в самия Протокол №16, в който е отразено взетото решение, не се съдържат мотиви за невъзможността общината да прилага чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Но в протокола изрично е вписано, че решението се взема въз основа на предложение на кмета на общината. Следователно общинският съвет инкорпорирал в мотивите на решението си мотивите, които кметът на общината изложил в предложението до общинския съвет и по този начин приел за свои изложените от него основания. Няма правна пречка мотивите на един акт да бъдат изложени в друг акт, стига актът, който съдържа мотивите, да е надлежно инкорпориран в издадения административен акт. С оглед на това изложените в предложението на кмета на общината мотиви за невъзможността общината да прилага чл. 67, ал. 1 ЗМДТ са мотиви и на оспореното Решение №760.
Въпросът обаче е не в липсата на мотиви в Решение №760, въпросът е, че мотивите, които съдът обсъждал са неотносими към предмета на Решение №760. С Решение №760 общинският съвет определя само размера на таксата, не и основата, на която се определяне. Основата на нейното определяне е предмет на регламентация на Наредбата. В чл. 17, ал. 2 от Наредбата общинският съвет е определил основата, към която се изчислява определения с Решение №760 размер на таксата. 
По отношение на размера на таксата в предложението на кмета на общината се съдържат мотиви – размерът е определен в съответствие с план-сметката, при изготвянето, на която са взети предвид действащите пазарни цени, обема на извършваните услуги, както и задълженията на общината за отчисления по Закона за управление на отпадъците.
С оглед на това мотивите на съда досежно приложимостта на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ са неотносими към предмета на спора.
Видно от изложеното доводите на касатора за недопустимост и неправилност на съдебното решение са частично неоснователни. Съдът правилно преценил наличието на процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство, правилно установил релевантните за предмета на спора факти, правилно тълкувал и приложил релевантната нормативна уредба досежно допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Макар съдът неправилно да приел, че Решение №760 е немотивирано, тази неправилност на мотивите не води до неправилност на крайния му извод за незаконосъобразност на обжалваното решение. Това прави решението му като краен резултат правилно, поради което съдът следва да го остави в сила.
С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 2 АПК съдът следва да осъди [община], юридическото лице, в чиято структура е органът – касатора, да заплати на Л. З. Г. направените по делото разноски. От доказателствата по делото е видно, че ответникът направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. – договор за правна защита и съдействие №132492 от 22.07.2015 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд 


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1028 от 29.06.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №60/2015 г.
ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. [улица], № [номер] да заплати на Л. З. Г., [населено място], [улица], 00 (двеста) лева разноски по делото. 
РЕШЕНИЕТО е окончателно.









Подписвам решението с особено мнение, защото считам, че обжалваното съдебно решение е нищожно. Мотивите ми са следните:
Считам, че съдържанието на решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, независимо дали е или не е неразделна част от наредбата по чл. 9 ЗМДТ, е нормативно. То, по силата на законова делегация, запълва елемент на фактическия състав на установената в закон такса като установява общо правило за поведение за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Компетентността, която законодателят е предоставил на общинския съвет за приемане на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в частта досежно размера на таксата не е по правоприлагане, а правотворческа – по правосъздаване. Чрез упражняване на законовата си компетентност общинският съвет регламентира последния елемент на фактическия състав на таксата за битови отпадъци – размера, а не прилага установен в правна норма фактически състав.
Факта, че размера на таксата се определя ежегодно – чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, не води до извод за еднократност на правното действие на решението, а за неговата срочност. В срока на действие на един акт е възможно многократното му прилагане. В случая решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ ще бъде прилагано всеки път, когато се осъществи фактическия състав на дължимост на таксата за битови отпадъци.
Както сочи и касаторът допълнителен аргумент за срочността, а не за еднократността на действието на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за определяне на размера на таксата, е и законовата разпоредба на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, която изрично предвижда възможност за прилагане на решението за размера на таксата и през следваща/и години. Това значи, че законодателят сам е предвидил възможност за прилагането на решението за срок по-дълъг от една календарна година.
Считам за необходимо изрично да посоча, че в случая нормативния характер на Решение №760 не е функция на факта, че Тарифата е приложение на Наредбата, а е следствие на самото съдържание на решението. Дали общинският съвет ще инкорпорира решението си по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ досежно размера на таксата в наредбата по чл. 9 ЗМДТ под формата на тарифа, или ще го приема като самостоятелен акт няма никакво значение за юридическата му същност на нормативен административен акт.
С оглед на гореизложеното, според мен, съдържанието на решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ досежно размера на таксата е нормативно – абстрактно правило за поведение, отнасящо се за неопределен и неограничен брой правни субекти. Считам за необходимо да посоча, че отчитам установения в практиката на Върховния административен съд характер на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ като и аз съм участвала в постановяването на съдебни решения, с които е прието, че решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е общ административен акт – административно дело №4953/2012 г., административно дело №3854/2013 г., административно дело №11086/2013 г., административно дело №2320/2014 г. и административно дело №2411/2014 г., но считам тези решения за per incuriam, неуместни за придържане и следване като практика.
С оглед на приетия от мен характер на оспореното Решение №760 и в съответствие с разпоредбата на чл. 191, ал. 2 АПК обжалваното съдебно решение е постановено от незаконен състав – еднолично, а не в състав от трима съдии. Това, според мен, прави решението нищожно - постановено от ненадлежно функциониращ съдебен състав.
Поради изложеното подписвам решението с особено мнение.

Съдия


Соня Янкулова

Страхотно попадение в една вестникарска статия днес.

Специалистката по всичкология – г-жа Кунева-Пръмова, откри топлата вода: „Най-големият проблем на българина е липсата на справедливост”.

В контекста на  тази заявка, г-жа Кунева-Пръмова като заместник министър-председател и министър / на какво и да е / предложи  нова тарифа на  държавни такси за обжалване на обществените поръчки пред КЗК / от 1000 – до 5 000 лв. , плюс още от 500 до  2 500 лв., ако пък реши да обжалва негативното решение на КЗК пред съда/, с  което се ликвидира в зародиш всяка мисъл на дребния и среден / по българските мащаби/ , дребнобуржоазен частник да се противи на държавната власт.

Нищо, че най-сетне, след 5 години терзания  „а ла Хамлет” Върховният административен съд да прие тезата на ГИ „Справедливост”, че :”Таксите са услуга. Нейната цена пряко влияе на достъпа до правосъдие и тя е измерима като размер”. Дали ще реши така, ако отново се обжалва 4% - товата такса за водене на граждански дела или пък „такса- смет на Столична община оглавявяна от ГЕРБ”. Дано, ама-надали….

И като финал – изявление на българският „Батман” – „ България изрази готовност да приема  1200 бежанци, досега са дошли само двама, като единият си тръгнал!?”

Та , другарю Борисов, най-доброто, което можете да направите за българите е вместо магистрали и спортни площадки, да поискате еврофинансиране на разширение на  Терминал-2 - достатъчно е само за сектора – „Заминаващи”…