Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Независимост или зависимости в съдебната система, тема на предаването "Отпор" от 29.04.2012 в ТВ СКАТ с участието на адв. Иван Груйкин и адв. Диньо Бозаджиев от Гражданска инициатива Справедливост.

Вижте коментарите по отношение на новия Закон за конфискация на имуществото.

Иван Груйкин

Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Можем да посочим без затруднение водещите медийни теми от последния месец. Цената на яйцата, сагата със заплатите на работниците в „Горубсо“ и ОЦК-Кърджали, помилванията на президентската двойка Първанов–Марин, цените на горивата и на парното ..... Дори официалният отказ на правителството от изграждане на АЕЦ „Белене“ и бумът на поръчковите убийства останаха зад тях. Съвсем бегло пък бе отразена съдбата на поредния правителствен законопроект по Закона за съдебната власт. И надали мнозина ще намерят тук някаква изненада – естествено грижата за насъщния, за топлото, за цените и работните места доминират над „отвлечени“ теми като правосъдие и реформа на съдебната власт. Пък и правосъдието в България напълно се е компрометирало, никой не разчита на него, няма смисъл да се занимаваме с това – смята мнозинството от българите. Малцината, които наистина знаят повече за въпросния законопроект, също ще махнат безнадеждно с ръка. Защото няколкото смислени предложения на неправителствени организации бяха напълно зачеркнати, а единствената „сериозна“ промяна останаха персоналните гаранции за бившите членове на Висшия съдебен съвет при връщането им в съдебната власт.

Даниел Донев, Гражданска инициатива Справедливост

Правдата е функция на истината. Истината е една. Винаги е била и винаги ще бъде една. Не би трябвало да има две или повече истини в зависимост от обстоятелствата и субектите замесени в тях. Всички имаме нужда от една истина, която не се променя, за да имаме възможност да преценяваме кое е добро и кое зло. Тази преценка ни е нужна в ежедневните избори, които правим. Постъпките, които следват от тези избори се наричат правда или неправда. От тях зависи животът ни. Напоследък забелязвам повече от една правда, което е тревожно. Абе, направо си е страшно! Има сериозно разминаване между моето разбиране за правда и това, което държавата се опитва да ми вмени за такава.

Според моята правда с качествата, които Бог ми е дал, би трябвало да мога да построя дом за семейството си. Опитвам се да го правя, но ми е все по-трудно и накрая май ще се окаже невъзможно. Защо ли? Сблъсках се с държавната правда. Според нея кредиторът ми може да ми увеличава лихвата по кредита еднолично, без да иска съгласието ми. Депутатите, които аз съм избрал узакониха тази правда миналата година. За да съм максимално коректен е редно да кажа, че нашия дълг към банката е отпреди приемането на закона и това ни дава правото да си потърсим правата по съдебен път. Ето това се казва правда. Не съвсем. Държавната правда казва, че трябва да платя една солидна сума, за да получа достъп до правосъдие, което пък от друга страна уж ми гарантира чрез конституцията. Няма как – банката, която щедро черпи от държавната правда ми е прибрала всичките пари, та даже и не ми стигат с много. Прави го всеки месец и не ми остават за дело. Прави го чрез двукратно нарушаване на предварителната ни уговорка, повишавайки ни лихвите и довеждайки ни до невъзможност да плащаме.

На 11.04.2012 г. ще се проведе съдебно заседание по жалбата на „Справедливост“  срещу 4 %-овата съдебна такса за дела с материален интерес (адм. дело № 670/2012 г. на Върховен административен съд – ІІ отделение).